Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Доволен, доколкото бе възможно при такива обстоятелства, Суини пропълзя напред. Преди да посегне към предпазния колан, той спря, за да целуне Майк — нещо, което беше в доста голям ущърб на контрола й върху клатушкащото се возило.
Взривът със сила го прати на половината разстояние до празната сгъваема седалка.
Той направи опит да се надигне, а главата му бучеше. Моторите на машината сякаш бяха спрели да работят — звънтенето му пречеше да чуе каквото и да е освен звука от вентилаторите.
— Дон! Добре ли си? Какво бе това?
— Пфу! — изсумтя той и седна. — Нямам нищо счупено. Само дето главата ми щеше да се спука. Ако съдим по звука, взривът трябва да е бил силен. Много.
На слабата светлина от таблото лицето на Майк изглеждаше изпито и неспокойно.
— От нашите? Или…?
— Не зная, Майк. Прозвуча така, сякаш попадението е било на доста голямо разстояние, надолу по седловината. Какво става с двигателя?
Тя дръпна стартера. Той простена и моторът веднага заработи.
— Трябва да съм затънала — извини се Майк за оправдание и включи на скорост. — Но все пак нещо не е в ред. Тягата от твоята страна е лоша.
Суини отвори вратата на кабината и скочи върху каменистата земя. След това подсвирна.
— Какво има?
— Било е по-близко, отколкото смятах — отвърна той. — Дясната гъсеница е разсечена почти наполовина. От летяща скална отломка, предполагам. Хвърли ми горелката!
Тя се пресегна надалече през неговата седалка и му подаде електрожена, а след това — защитните очила. Той си проправи път към задната част на всъдехода и щракна ключа. Електрическата дъга блесна със серно-син пламък, а след миг повредената гъсеница се развиваше от четирите големи, движими при снежни условия гуми, като издъхваща змия. Влачейки кабела след себе си, Суини преряза и лявата гъсеница, подир което се върна в кабината, като пътем го нави.
— Готово, само че карай бавно. Гумите ще станат на парцали, докато стигнем до тази база.
Лицето на Майк беше все така бледо, но тя не зададе повече въпроси. Полугъсеничната машина запълзя напред, но вече не беше полугъсенична машина. След като изминаха малко повече от две мили, първата от осемте гуми се спука, което накара и двамата да подскочат. Бързата проверка показа, че гумата е отдясно, във външния ред, и е задна. След малко повече от две мили — ето че се спука и дясната водеща гума отвътре. Лошо беше, че от строя излязоха две гуми от една и съща страна на возилото, но поне бяха на различни оси и срещулежащи. Следващата, която се пукна пет мили по-нататък (и не покри земята с толкова много парчета), бе лява, отвътре и задна.
— Дон!
— Да, Майк?
— Мислиш ли, че това бе земна бомба?
— Не зная, Майк. Съмнявам се; те се намират твърде далеч, за да бомбардират Ганимед, освен напосоки, а и защо биха го направили? По-скоро е било някое наше изплъзнало се торпедо. — Той щракна с пръсти. — Чакай, чакай малко. Ако вече използуваме взривни вещества един срещу друг, полицаите са забелязали, а това можем да проверим.
Трас!
Машината се наклони надясно и започна да боксува. Суини и без да проверява, знаеше, че този път се е скъсала дясната външна трансмисия. Двете колела щяха да вървят по голи джанти през следващите хиляда фута (или приблизително толкова) от пътуването — главната тежест на машината отново падаше там, докато предните колела пострадаха сравнително малко.
Стиснал зъби, той откопча защитния колан и с мъка пропълзя до радарното устройство, като пътем механично провери алуминиевото буре.
Сега върху екрана се виждаше много повече небе. Беше невъзможно да се триангулира29 положението на земните кораби сега, когато сигналите от планината я бяха отрязани, а писуканията от екрана — значително по-глухи. Суини предположи, че корабите са се отдалечили поне още сто хиляди мили. Той се усмихна широко и е наведе към ухото на Майк.
— Бил е от нашите — каза той. — Рулман е хвърлил в боя тежка артилерия, това е всичко. Някой от пилотите му трябва да е изгубил торпедото си в Улея. Полицаите от Космодрума са усетили, че битката се разгаря — и какво? Оттеглили са се. Все повече и повече изглежда, че бунтарите могат да опитат да смажат базата на лоялистите с ядрена бомба и корабите не искат да бъдат в непосредствена близост с планетата, когато това се случи. Все пак — докъде трябва да стигнем? Майк отвърна:
— Ние сме…
Прас! Девойката завъртя ключа на стартера и моторът угасна.
— … дотук — довърши тя, а след това, за негово удивление, започна да се кикоти.
Суини преглътна и тогава си даде сметка, че той също се хили.
29
Изчисляване на ъгли и дължини по тригонометричен начин. — Б.р.