Заслушани в молитвата на вселената
- Автор: Морган Марло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илинда Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заслушани в молитвата на вселената». Краткое содержание книги:
Истинските Хора познаваха също дивия тютюн и пушеха листата му в лули при специални случаи. Но те гледаха на него и като на рядко и уникално растение, защото не се срещаше в изобилие, а носеше чувство на еуфория и можеше да пристрасти човек. Ползваха го символично, когато поздравяваха гости или започваха събрание. Съзрях прилика между тяхното уважение към тютюна и традицията на коренното американско население. Моите приятели често говореха за земята, по която стъпваме, като ми напомняха, че тя е прахът на нашите предшественици. Те казваха, че нещата не умират, а само се променят. Разказваха как човешкото тяло се завръща в земята, за да храни растенията, които на свой ред са единственият източник за човешкото дишане. Аборигените изглеждаха много по-наясно със скъпоценната молекула кислород, нужна за целия живот, отколкото по-голямата част от моите американски познати.
Племето на Истинските Хора притежаваше невероятно силно зрение. Един пигмент, намиращ се в няколко от техните растения, всъщност представлява приемлив химикал, използван в офтамологичните лекарства за нежните капиляри и очни кръвоносни съдове. През хилядите години, докато са имали Австралия за себе си, тези хора са изучили как храната оказва влияние върху тялото.
Проблемът с консумирането на диво растяща храна е в многобройните отровни клопки. Племето обаче веднага разпознаваше вредните части на растението и се бе научило как да ги отстранява. Същевременно ми разказаха колко жалко било, че някои отлюспили се племена от аборигенската раса, които бяха прегърнали агресивното поведение, не се свеняха да използват отровата в борбата със своите човешки врагове.
Докато бях пътувала с групата вече достатъчно дълго и те бяха приели въпросите ми като искрена необходимост, за да разбера отблизо нещата, аз засегнах темата за канибализма. Бях чела нещичко по този въпрос в историческите справки, пък и бях слушала шегите на моите австралийски приятели около това как аборигените кльопали хора и дори похапвали собствените си бебета. Попитах дали това е истина.
Да. От самото Начало на Времето хората са експериментирали с всичко. Дори тук, на този континент, не е било възможно да се опазят от това. Имало е аборигенски племена с царе, с жени старейшини, такива, които крадели хора от други групи, и такива, които се хранели с човешко месо. Мутантите убиват и се отдалечават, като оставят тялото на произвола на съдбата. Канибалите убиват и използват трупа, за да подхранят живота. Действията на едните не са по-лоши от действията на другите. Убиването на човек независимо дали го правиш заради самозащита, отмъщение, удобство или заради храна в крайна сметка е едно и също. А това — изобщо да не посягаш на живота на човека — ето какво отличава Истинските Хора от мутиралите човешки същества.
— Няма морал във войната — казаха те. — Но канибалите никога не убиват в един ден повече от това, което им е необходимо, за да се нахранят. Във вашите войни хиляди биват убити само за броени минути. Може би си струва да се предложи на вашите лидери двете страни в една война да се споразумеят за петминутни битки. После да позволяват на всички родители да дойдат на бойното поле и да приберат тленните останки на своите деца, да ги откарат вкъщи за траура и да ги погребат. Когато това приключи, може да се допуснат нови пет минути, а може и да не се допуснат. Трудно е да извлечеш смисъл от безсмислието.
Тази нощ, докато лежах върху тънката постеля, която отделяше устата и очите ми от пясъчния терен, аз размишлявах колко напред е отишло човечеството в много насоки и същевременно в колко много други аспекти ние се бяхме отдалечили от първосмисъла на нещата.
ЖИВА ПОГРЕБАНА
Общуването ни не беше никак просто. Произнасянето на племенните думи представляваше особена трудност. В много от случаите те бяха твърде дълги. Например те говореха за племе, наречено Питжантжатжара, и за едно друго, наречено Янкунтжатжара. Много неща ми звучаха еднакво, докато не се научих да се вслушвам изключително внимателно. Знаех, че журналистите по света нямаха общо съгласие как да пресъздават аборигенските думи. Някои транскрибираха Б, ДЖ, Д и Г там, където други поднасяха П, ТЖ, Т и К. Въпросът е, че никой не греши, защото самите хора тук нямат азбука. Така че това е патова ситуация за онези, които са си наумили да спорят по тази материя. Моят проблем се състоеше в това, че хората, с които вървях, използваха носовки, които ми бяха непосилни да наподобявам. За звука „нь“ аз се научих да притискам език към задните зъби. Ще разберете за какво става въпрос, ако направите така и произнесете думата „индиански“. Съществува и друг звук, който се постига чрез повдигане на езика и изнасянето му бързо напред. Когато тези хора пеят, вокалите им често са меки и музикални, после изведнъж биват прекъсвани от рязък и грапав шум.