Заслушани в молитвата на вселената
- Автор: Морган Марло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илинда Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заслушани в молитвата на вселената». Краткое содержание книги:
Разговаряхме също и за тортите, които се правят за рожден ден, както и за вкусната глазура. Аналогията, която те направиха за нея, прозвуча изключително силно. Според тях глазурата символизираше колко много време от стогодишния живот на Мутанта отива за изкуствени, повърхностни, временни, декоративни, подсладителни цели. Така че съвсем малко истински моменти остават, за да се открие кои сме ние и нашето съществувание във вечността.
Когато заговорих за празненства по случай рожден ден, те се заслушаха внимателно. Аз разказах за тортата, за песните и подаръците — за увеличаването на свещите с всяка изминала година, през която ставаме по-възрастни.
— Защо ви трябва да правите това? — заинтересуваха се те. — За нас празненството означава нещо специално. А в това да ставаш по-възрастен няма нищо специално. За това не се изисква усилие. То просто се случва!
— Ако не празнувате, че ставате по-възрастни, тогава кога празнувате? — попитах на свой ред аз.
— Когато ставаме по-добри — беше отговорът. — Ние празнуваме, ако тази година сме по-добри, по-мъдри хора в сравнение с миналата, но това само ти самият можеш да разбереш, така че ти си този, който го съобщаваш на останалите, когато дойде време за празненството.
Е, това наистина е вече нещо, което трябва да запомня, помислих си аз!
Много от храстите съдържаха в листата си лековити масла, които служеха за борба с бактериалното нашествие. Те пречистваха тялото от чревни инфекции и паразити. Някои ароматични растения се изстискваха във вода, докато тя променеше цвета си. След това се втриваше в гърдите и гърба. Понякога течността се нагряваше и парите се вдишваха. Изглежда, те прочистваха кръвта и стимулираха лимфните жлези, като подпомагаха също така и имунната система. Имаше и едно малко, подобно на върба дърво, което притежаваше качества, близки до аспирина. Даваше се при вътрешен дискомфорт, при болка от изкълчване или счупване, както и за облекчение при по-незначителни мускулни и ставни болежки. Беше ефективно и при ожулване. Кори от друг вид дървета се прилагаха при изтърсване, а от смолите им се приготвяше сироп за кашлица.
Най-общо племето се радваше на отлично здраве. По-късно успях да определя вида на някои цветни листенца, които те ядяха срещу бактерията на коремния тиф. Чудех се дали тяхната имунна система не се поддържа по този начин, нещо, което ние постигахме с ваксините. Знам, че австралийската праханка съдържа противоракова субстанция, която се нарича калвацин и която в момента изследват. Те познават също и антитуморна субстанция, наричана акроницин, и я извличат от вид дървесна кора.
Бяха открили странните свойства на дивата кенгурска ябълка преди векове. Модерната медицина я използва като суровина за орални контрацептиви. Старейшината ми каза, че те са сигурни, че всеки нов, появил се на света живот трябва да бъде добре дошъл, обичан и планиран. Новият живот за племето на Истинските Хора още от Началото на времето е бил винаги един съзнателен творчески акт. Раждането на бебето за тях означава, че са доставили земно тяло за приятелска душа. Телата, за разлика от появяващите се в нашето общество, не винаги се очакват да бъдат съвършени. Невидимото съкровище, което е приютено в него, е съвършеното и то е, което едновременно дава и приема помощ за общите проекти на душите да претърпят развитие към идеалното.
Стана ми ясно, че ако те отправят молитва според нашите разбирания с определена молба, то тя ще бъде за необичаните деца, а не за абортираните. Всички души, които избират човешкото съществуване, ще бъдат почетени, ако не чрез даден родител и сбор от обстоятелства, то чрез други или в друго време. Старейшината сподели с мен, че безразборното сексуално поведение в някои племена без оглед на последвалите раждания е вероятно най-изостаналата проява, която човечеството познава. Истинските Хора вярват, че духът влиза в зародиша в момента на зачатието. За тях мъртвороденото е тяло, което не е приютило дух.