Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Алби сви рамене и отвърна:
— Може би след триста-четиристотин години.
— Това е важно уточнение — отбеляза Абас.
— Несъмнено — съгласи се Джак и хвърли поглед на Алби… той го гледаше втренчено, право в очите. После направи бързо знак „Има още нещо“.
Джак кимна едва забележимо — „По-късно“ — и каза:
— Благодаря ти, Алби. Помогна ни много с това уточнение — надявам се Магьосника скоро да ни го разясни допълнително.
Седналата до Алби Лили гордо бутна с рамо своя приятел.
В този миг се случиха едновременно две неща: на вратата се позвъни и телефонът на шейх Абас иззвъня. Старият шейх отговори с тих глас:
— Да…
… а Джак отиде да отвори вратата.
Там чакаше камериер: носеше за Джак пакет… кутия от модна шапка. Върху нея имаше картичка: „За Джак Уест. От Ямайка“.
Джак отвори кутията и като видя съдържанието й, се вкамени от ужас. Лицето му пребледня.
— О, Фъзи…
В кутията имаше отрязана човешка глава.
Беше на приятеля му от Ямайка и ветерана от мисията „Пирамидион“ — В. Дж. Уедърли, позивна Фъзи.
В същия момент Абас смръщено каза по телефона:
— Обади се на хотела. Да се евакуира. Веднага!
Всички се извърнаха към него. Брадатият шейх затвори телефона и каза високо:
— Трябва незабавно да напуснем сградата. Всеки момент в нея ще се забие самолет.
Джак примигна и бързо затвори кутията, преди някой друг да е видял какво има в нея.
Прозвуча сирена.
В хотела се обявяваше тревога.
Започнаха да мигат червени светлини, а по вътрешната аудио система се разнесе глас, който първо на арабски, а след това и на английски съобщи: „Умоляваме всички гости да се евакуират от хотела. Това не е учение. Умоляваме всички гости да напуснат хотела и да се съберат на паркинга“.
Гласът продължи на други езици.
В този момент зазвъняха много телефони.
Първо този на Робъртсън, след това на Лешояда.
— Какво става? — обърна се Джак към Абас.
Лицето на шейха беше мъртвешки бяло.
— От международното летище съобщили, че някакъв самолет се отклонил от регистрирания полетен план и напуснал въздушния си коридор. Сега се насочва към нас… към тази сграда.
Джак замръзна.
— Това не може да е съвпадение. Всички навън! Бързо! Среща при „Халикарнас“. Действайте!
Всички напуснаха стаята… Абас бе буквално изнесен от телохранителите си. Робъртсън излезе сам. Астро остана и се обърна към Джак:
— С какво мога да помогна?
Джак обаче вече бе поел нещата в ръцете си:
— Зоуи! Мечо Пух! Изведете децата! Аз отивам да вземе нещата на Магьосника. Стреч, помогни ми. Лейтенанте — обърна се той към Астро, — и вие можете да помогнете. Трябват ми двама.
С тези думи Джак машинално погледна през широкия панорамен прозорец на президентския апартамент.
И челюстта му увисна.
Един транспортен „Боинг“ 767 се насочваше по курс, който свършваше право в небостъргача Бурж ал Арав.
— Сега вече я закъсахме… — прошепна той.
Макар вписаният в полетния план пилот да беше Ърл Макшейн, в кабината изобщо не бе той. Там седеше самотник, подготвен да умре. И за него това бе въпрос на чест.
Боингът се бе прицелил точно в небостъргача.
Хората в хотела тичаха във всички посоки.
Всички асансьори бяха претъпкани до краен предел. Стълбището за евакуация в случай на пожар бе пълно с тичащи надолу гости, някои във фракове, други по пижами.
От хеликоптерната площадка на покрива се отлепи хеликоптер и се отдалечи от обречената сграда.
Оповестителната система гърмеше: „Това е истинска тревога. Умоляваме всички гости незабавно да напуснат хотела…“
Зоуи и Мечо Пух изскочиха от стълбищната шахта във фоайето, хванали Лили и Алби за ръка.
— Това е лудост — прошепна Зоуи. — Просто лудост.
После изскочиха навън под утринното слънце, повлечени от тълпата.
Джак, Стреч и Астро бяха останали в президентския апартамент.
Бързо събираха багажа в няколко големи сака, обръщаха основно внимание на бележките на Магьосника.
Щом се увериха, че не са пропуснали нищо важно, изскочиха от апартамента; обърнаха се за последен път към прозореца — самолетът видимо растеше, приближаваше с всяка секунда.
После пропадна под нивото на прозореца и в следващия миг Джак усети как цялата сграда се разтърсва по Пачин, който си пожела никога повече да не изпитва.
Ускоряващият боинг се заби в небостъргача Буржал Араб на около една трета от височината му, смяташ отгоре надолу, т.е. около петдесетия етаж.
Целият самолет избухна в огнена топка, превърна се в пламтящ метеор, който изхвърли огнен език от другата страна на величествената сграда.