Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Това е Хауард Келър — един от нашите заместник-председатели, мис Камерън.
— Приятно ми е.
— С какво мога да ви бъда полезен? — попита Боб Ванс.
— Имам намерение да построя хотел в Чикаго и търся финансиране — отвърна Лара.
Боб Ванс се усмихна:
— Дошла сте, където трябва. Имате ли предвид определен терен?
— Знам в общи линии в кой район искам да бъде — близо до центъра, не много далеч от Мичиган Авеню…
— Отлично.
Лара му обясни идеята си.
— Мисля, че е интересно — каза Ванс. — И с каква сума разполагате?
— Три милиона долара. За останалото искам да взема заем.
Той се замисли.
— Страхувам се, че не мога да ви помогна. Вашият проблем е, че имате големи идеи, но малка кесия. Ала ако искате да инвестираме вашите средства…
— Не, благодаря — отвърна Лара. — Благодаря, че ми отделихте от времето си. Довиждане, господа — обърна се и излезе от кабинета, кипейки от гняв.
В Глейс Бей три милиона долара бяха състояние, тук не ги смятаха за нищо. Когато излезе на улицата, чу глас:
— Мис Камерън!
Лара се обърна. Беше Хауард Келър, с когото се бе запознала преди малко.
— Да?
— Бих искал да поговорим — рече той. — Съгласна ли сте да пием по едно кафе?
Лара се наежи. „В Чикаго всички ли са сексуални маниаци?“
— На ъгъла има хубаво кафене.
— Добре — сви рамене тя.
Когато поръчаха, Хауард Келър каза:
— Извинете ме, че ви се бъркам, но бих искал да ви посъветвам нещо.
Лара предпазливо го наблюдаваше.
— Продължавайте.
— Първо, подходът ви е съвсем погрешен.
— Мислите, че от моята идея няма да излезе нищо, така ли? — настръхнало попита тя.
— Напротив. Мисля, че идеята за такъв хотел наистина е чудесна.
— Тогава защо…? — изненада се тя.
— Чикаго има нужда от такъв хотел, но не мисля, че трябва да го строите.
— Какво искате да кажете?
— Бих ви препоръчал да намерите някой стар хотел с добро местоположение и да го преустроите. Има множество западнали хотели, които могат да се купят на ниска цена. Сумата от три милиона би трябвало да е достатъчна. Тогава може да вземете заем от някоя банка, за да го подновите и да го превърнете в хотел тип бутик, както искате.
Лара се замисли. Той беше прав. Този подход бе по-добър.
— Още нещо. Никоя банка няма да прояви желание да ви финансира, ако не им представите солидна проектантска и строителна фирма. Те ще искат да видят комплексната сделка.
Лара си спомни за Бъз Стийл.
— Разбирам. Познавате ли добри архитекти и строители?
Хауард Келър се усмихна:
— Доста.
— Благодаря ви за съвета. Ако открия нещо подходящо, мога ли да дойда при вас да поговорим?
— Винаги! Желая ви късмет.
Лара очакваше той да подхвърли нещо като:
— Защо не го обсъдим у дома?
Вместо това Хауард Келър попита:
— Искате ли още кафе, мис Камерън?
Лара отново обикаляше улиците в центъра на града, но този път търсеше друго. На няколко преки от Мичиган Авеню, на Делауер, тя мина край един западнал хотел, строен преди войната. Отвън имаше надпис „Конг еш нъл Хотел“. Лара понечи да отмине, после внезапно спря. Разгледа го по-внимателно. Тухлената фасада беше толкова мръсна, че бе трудно да се каже какъв е бил първоначалният й цвят. Сградата бе осеметажна. Лара влезе във фоайето. Отвътре изглеждаше още по-лошо. Служител, облечен в джинси и скъсан пуловер, изхвърляше навън някакъв нарушител. Рецепцията приличаше по-скоро на гише за билети. В дъното на фоайето една стълба водеше към зали за конференции, сега превърнати в канцеларии, давани под наем. Лара можеше да види, че на мецанина има една туристическа агенция, бюро за продажба на театрални билети и агенция за наемане на работна ръка.
Служителят се върна на рецепцията.
— Стая ли искате?
— Не. Исках да попитам… — млада, силно гримирана жена, облечена в плътно прилепнала пола, я прекъсна:
— Дай ключ, Майк — до нея стоеше възрастен мъж.
Администраторът й подаде един ключ. Лара гледаше как двамата се отправиха към асансьора.
— Какво желаете?
— Интересувам се от този хотел — каза Лара. — Продава ли се?
— Мисля, че всичко се продава. Баща ви с недвижими имоти ли се занимава?
— Не, аз се занимавам с недвижими имоти — отвърна Лара.
Той я погледна изненадано:
— О, тогава човекът, с когото трябва да говорите, е един от братята Дайъмънд. Те са собственици на верига от тия дупки.
— Къде мога да ги намеря? — попита Лара.
Той й каза адрес на Стейт Стрийт.
— Имате ли нещо против да се огледам наоколо?
— Заповядайте — сви рамене той и се ухили. — Кой знае, току виж се окажете новият ми шеф.