Дълга целувка за сбогом

В спалнята се разнасяше шумолене, каквото издават жените при обличане. Надявах се да избере нещо ефирно и да си сложи малко парфюм зад ушите. Но тя излезе без никакъв грим, с току-що измито лице. Лъхна ме лек мирис на тоалетен сапун. От рязаните джинси стърчаха силни крака, мускулите на прасците играеха при всяка стъпка. Късата черна коса беше стегната отзад с ластиче и от това изглеждаше още по-къса. А в горнището от анцуг с емблемата на „Делфините“ имаше място и за мен.

— Харесва ли ти моето жилище? — попита Сюзън.

— Ами да. Когато ми позвъни, не разбрах, че живееш в бунгалото. Помислих си, че ме каниш на забава до басейна. Значи злата мащеха те е прогонила от замъка?

Тя поклати глава.

— Живях в къщата, докато татко се ожени за тази… жена. После реших да не им се пречкам. Всяка вечер плувам по километър и половина. Друго не ми трябва.

— Харесва ми. В Маями рядко се среща жилище, по-малко от моето.

— Довчера си държах някои неща в къщата. Ските, леководолазната екипировка, малко дрехи. След като се скарахме в съда, тя изхвърли всичко на двора.

— Чух малко от разговора. Ама и ти не си поплюваш. Ще ми кажеш ли за какво спорехте?

Тя млъкна. Настаних се на някакво канапе със синтетична тапицерия, а тя седна отсреща и преметна крак върху крак. Усмихна се. За втори път след срещата на игрището.

Протакаше, чудеше се как да пристъпи към онова, за което ме беше повикала. Подхвана отдалече:

— Утре делото свършва, нали?

— Точно така.

— Мислиш, че ще спечелиш.

Това можеше и да е въпрос.

— Надявам се.

— Няма ли да ти е криво, ако отървеш виновен човек?

— Виновен е термин от криминалното право. В гражданското няма такава дума. Надявам се да решат, че не носи отговорност. Но гражданската отговорност е коварен терен. Тъй че няма как да отговоря на въпроса в този му вид.

— Типично адвокатски отговор — презрително каза тя.

После се разсмя и почна да тананика: