Дълга целувка за сбогом
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Дълга целувка за сбогом». Краткое содержание книги:
Премълчах и тя продължи:
— Онзи ден каза, че нямам доказателства. Сигурно трябва да видиш нещо.
Сюзън стана да включи видеото и малкия телевизор. После пак седна и се загледа настрани. Изображението примига, започна типичен любителски филм — нестабилна камера, която се въртеше прекалено бързо из разкошно обзаведено помещение. Приличаше на апартамент в Бевърли Хилс с барче, лъскави мебели и изкуствено звездно небе по тавана. Не се виждаха хора, само модерни скъпи мебели, няколко произведения на изкуството и фалшивото звездно небе.
— Това е каюткомпанията на „Кори“ — поясни Сюзън Кориган.
— „Кори“ ли?
— Не забеляза ли яхтата отвън?
— А, това било яхта. Аз пък си мислех, че е самолетоносачът „Нимиц“ и всичките четири хиляди моряци са слезли в градски отпуск.
— Много щяха да я зарадват, нали? — подхвърли тя с леден глас и кимна към къщата. — „Кори“ е изработена по поръчка, дълга е около двайсет и пет метра. Любимата играчка на татко.
Изображението примига, пробягаха снежинки, после на екрана се появи Мелани Кориган по бикини, извила бедро към камерата. Правеше знак на някого да се приближи. За секунда нечие рамо закри обектива и пред камерата излезе мъж. Беше среден на ръст, по бански и тениска. Обърна се смутено към обектива. Роджър Солсбъри. Може би в този момент се полагаше да подскоча, но не бях изненадан.
— Това е централната каюта — каза Сюзън.
На пода от черни и бели плочки имаше грамадно водно легло, осветено отдолу с неонови лампи. Върху таблата от черно стъкло бе изобразен нощният хоризонт на Маями. Роджър Солсбъри застана неловко край леглото, а Мелани Кориган започна да прави стриптийз, ако изобщо може да се нарече така смъкването на черен бански костюм, произведен навярно по време на текстилна криза. Горнището беше тясно като връвчица, долнището — колкото средно голяма пощенска марка. Мелани се движеше умело в такт с музиката, люшкаше бедра изумително плавно. Кимна на Роджър да седне върху леглото и той се подчини като кученце.
Тя откачи горнището, изтласка навън високите си твърди гърди и въздъхна дълбоко, сякаш едва не се бе задушила до смърт от нищожното късче плат. Имаше театрална класа колкото в ученическа пиеса или в евтин порно филм. Метна горнището по Роджър. То се приземи на главата му и плъзна надолу, закривайки носа и устата. Роджър заприлича на грабител от банален каубойски филм.
След малко дойде ред на долнището и тя завъртя задник под носа на Роджър в такт с музиката. Кълчеше се наляво и надясно, бързо и бавно. Кой знае защо, имах чувството, че не й е за пръв път.
Мина още около минута и двамата се заеха с по-сериозна работа. Не след дълго операторът откри, че има вариообектив. Отначало общ план на двете тела, които се гърчеха под изрисувания хоризонт на Маями. После фигурите почнаха да растат, докато накрая на екрана остана само една телесна част или по-точно две съединени части. Накрая камерата се дръпна обратно, за да покаже пак двете тела.
Сюзън Кориган ме гледаше, седнала с гръб към екрана. Донякъде се смущавах заради нея, но изпитвах най-вече скука. Като бивш спортист си падам повече по действието, отколкото по гледането. Зрелището продължи още малко, после прекъсна и пак се подхвана. Можеше да е от друг ден или от същия, след кратка почивка. Не знам дали си говореха — върху записа беше наложена допълнителна музика. Сега Роджър Солсбъри имаше стетоскоп. С него все пак изглеждаше облечен донякъде, за разлика от Мелани Кориган.
Роджър надникна в гърлото й.
Тя каза нещо. Сигурно „А-а-а“.
Мъничка пантомима: Игра на чичо доктор.
Отвори широко устата.
Тя отвори уста.
Той й измери пулса. После тя пое дъх, изпъчи се, а той я почука по гърдите и прослуша дробовете със стетоскопа. Изглежда, бяха наред.
Тя се завъртя и изложи пред Солсбъри идеално заоблен задник. Той плъзна по него дясната си ръка и бавно почука с палец. Не бях виждал такава медицинска процедура. По-скоро подхождаше за избиране на зрял пъпеш. Каквато и да беше целта, Мелани явно сметна това за забавно. Тя се обърна със смях и камерата заподскача — вероятно и операторът се кискаше. После Роджър я пипна по челото да провери дали клетото дете няма треска и за по-сигурно й измери температурата с нещо, което беше прекалено дебело, за да е термометър.
Сцената се прекъсна, после записът продължи и пак притъмня, докато някой минаваше край обектива. Предположих, че Филип Кориган е закрепил камерата на статив и сега ще се включи. Но не беше Кориган. Беше същински Херкулес, макар и малко нисичък. Напомняше ми булдога от емблемата на големите товарни камиони, само че не толкова симпатичен. Беше от ония напомпани буци, дето често се мяркат из гимнастическите салони — мускул връз мускул, дебела шия, скосени рамене и татуирана светкавица на едната ръка. Ръцете му висяха накриво — просто нямаше как да ги отпусне покрай бедрата. Беше гол и се виждаше, че все пак не е успял да напомпи една част от тялото си до шварценегеровски размери. И тъй, вече гледах двама голи мъже и една гола жена. Преплетени ръце и крака, от време на време по някой поглед към камерата и здраво раздрусани слабини.