Сребърни реки

Ведрият поглед на лавандуловите му очи разсея и последните притеснения на останалите.

— Далеч ги държиш, дума да няма! — тихичко се засмя Бруенор, ала думите му не убягнаха от острия слух на елфа. — С ятаганите си!

— Ако така се налага — съгласи се Дризт с усмивка, после се обърна на другата страна и се накани да поспи — знаеше, че може да има пълно доверие на приятелите си.

Прекараха един спокоен, ленив ден под дърветата край реката. Когато следобедът започна да клони към своя край, Дризт и Бруенор седнаха да вечерят и да обсъдят пътя, по който да поемат. Риджис и Уолфгар спяха дълбоко и двамата приятели решиха да не ги събуждат засега… поне докато те самите не се нахранеха добре.

— Ще останем край реката още една нощ — каза Бруенор. — После тръгваме на югоизток, през откритата равнина. Така няма да ни се налага да навлизаме в гората.

— Може би ще е по-добре засега да пътуваме само през нощта — рече Дризт. — Още не знаем дали някой не ни е проследил, когато напуснахме Лускан.

— Прав си — отвърна Бруенор. — Да тръгваме тогава! Чака ни дълъг път, а и когато стигнем, няма да имаме време да се излежаваме, ами отново ще трябва да потеглим на още по-дълго пътешествие!

— Прекалено дълго! — измърмори Риджис и лениво отвори очи.

Бруенор му хвърли заплашителен поглед. Джуджето се притесняваше за пълния с опасности път, по който бе повел приятелите си и, в неосъзнат опит да се защити, приемаше всички оплаквания твърде лично.

— Прекалено дълго, за да вървим пеша, исках да кажа — бързо поясни Риджис. — Наоколо има няколко ферми, така че трябва да има и коне.

— Конете тук сигурно струват страшно скъпо — отвърна джуджето.

— А защо не… — започна полуръстът с такъв тон, че приятелите му веднага разбраха какво си мисли и на лицата им се изписа неодобрение.

— Ама пред нас са Чукарите! — настоя Риджис. — Конете могат да надбягат орките, но ако тръгнем пеша, със сигурност ще ни се наложи да се бием… и то неведнъж! Освен това просто ще ги вземем назаем. Можем да ги върнем, когато няма да са ни нужни повече.

Дризт и Бруенор не одобряваха мошеничеството, което предлагаше Риджис, но знаеха, че в думите му има голяма доза истина. Конете със сигурност щяха да им бъдат от голяма полза в този момент.

— Събуди момчето! — изръмжа Бруенор.

— Ами плана ми? — попита полуръстът.

— Ще решим, когато ни се удаде възможност!

Риджис остана доволен от този отговор — сигурен бе, че в крайна сметка останалите ще се съгласят с предложението му. Нахрани се до насита, оставяйки доста оскъдна вечеря за варварина, след което отиде да го събуди.

Скоро четиримата приятели отново поеха на път. Не бяха вървели много дълго, когато в далечината видяха светлинки.

— Заведи ни там — рече Бруенор на Дризт. — Може пък и да си струва да пробваме плана на Къркорещия корем.

Уолфгар, който не знаеше какво се бе разиграло докато спеше, не разбра за какво говорят приятелите му, но дори и не попита какво се канят да правят. След злощастната случка в „Кривата сабя“ варваринът гледаше да не се меси много-много във вземането на решенията и оставяше на другарите си да избират по кой път да тръгнат. Нямаше нищо против просто да ги следва, готов да се намеси, ако пред тях се изпречат врагове.