Сребърни реки

Бруенор също прокара пръсти по картата, изучавайки релефа на местностите.

— Мирабар май повече ще ми допадне — каза най-сетне той и докосна малкото кръстче, което обозначаваше сгушения под южните склонове на Гръбнака на света град. — Митрал Хол е в планината, а не край море, туй знам със сигурност.

Риджис помисли за миг и заби показалеца си в една местност, която трябва да се намираше на около стотина мили от Лускан.

— Дългата седловина — каза той. — Намира се по средата между Града на сребърната луна, Мирабар и Града на бездънните води. Там можем да получим ценни съвети за това накъде да поемем.

— Това град ли е? — попита Бруенор и се взря в мъничката черна точица, която бе нарисувана на картата.

— Градче — поправи го Риджис. — Няма кой знае колко жители, но едно магьосническо семейство, семейство Харпъл, живее там вече дълги години. Те познават северните земи по-добре от всеки друг и ще се радват да ни помогнат.

Бруенор се почеса и кимна.

— Щом казваш. А какво ни очаква по пътя?

— Чукарите — обезсърчен при спомена за това място, призна Риджис. — Диви и пълни с орки. Ще ми се да имаше друг път, но Дългата седловина наистина е точно това, от което имаме нужда.

— Всички пътища из северните земи са опасни — припомни му джуджето.

Двамата продължиха да разучават картата и да се ровят в спомените на Риджис. Погледът на Бруенор бе привлечен от една група чудновати знаци и най-вече от три от тях, които се намираха на изток от Лускан и се простираха почти по права линия южно от речната мрежа.

— Древни могили — обясни Риджис. — Свещено място за Утгардите.

— Утгардите?

— Варвари — мрачно отвърна полуръстът. — Като онези от Долината. Е, може би знаят повечко за живота в цивилизованите части на Царствата, но от това не са станали по-малко свирепи. Племената им са разпръснати из северните земи и водят чергарски живот.

Бруенор отлично разбираше притеснението на Риджис — самият той прекрасно познаваше дивашките обичаи и воинските умения на варварите. В сравнение с тях, да се биеш с орки бе детска игра.

Когато двамата най-сетне прибраха картата, Дризт вече се бе изтегнал под хладната сянка на едно дърво, надвиснало над реката, а Уолфгар привършваше третата си порция.

— Не си си изгубил апетита, както виждам! — провикна се Бруенор, като видя оскъдните остатъци от закуската.

— Нощ, изпълнена с приключения — весело отвърна Уолфгар и приятелите му с радост видяха, че свадата в „Кривата сабя“ не го бе засегнала ни най-малко, — добро похапване и хубав сън и отново ще съм готов да поема на път!

— Гледай да не се разполагаш прекалено удобно! — рече Бруенор. — Днес трябва да стоиш на стража една трета от деня!

Риджис, винаги нащрек да не би да му възложат повече работа, се сепна.

— Една трета? — учудено попита той. — Защо не една четвърт?