Ловци на кости

„Дошъл си тук да търсиш съюзници, Узурпаторе.“

Прекъсна го втори глас — този път определено женски:

„Обвързани от благодарност затова, че си ни освободил. Ако се пазарях от твоята позиция, щях да съм глупава да се надявам на вяра, на доверие.“

— Съгласен съм, че това е проблем — каза Котильон. — Вероятно ще ми предложите да ви освободя, преди да сме се споразумели.

„Така е честно“ — рече първият глас.

— Нямам интерес да е честно, уви.

„Страх те е, че ще те изядем?“

— В интерес на краткостта. А доколкото разбирам, вашият вид обожава краткостта.

Тогава заговори третият дракон, с тежък, дълбок глас:

„Освобождаването ни първо наистина би ни спестило усилието да преговаряме след това. Освен това сме гладни.“

— Какво ви доведе в това селение? — попита Котильон.

Отговор не последва. Той въздъхна.

— По-склонен ще съм да ви освободя — стига да мога, — ако имам основание да вярвам, че пленът ви е бил несправедлив.

Женският дракон попита:

„И ти допускаш, че ще вземеш това решение?“

— Това едва ли е най-подходящият момент за заяждане — отвърна той раздразнено. — Последният, който е направил тази преценка, явно не е отсъдил във ваша полза и е могъл да направи нещо по въпроса. Щях да помисля, че всички тези векове в окови са ви накарали и тримата да преоцените мотивите си. Но явно единственото, за което съжалявате, е, че не сте се оказали равни на последната сила, дръзнала да ви съди.

„Да, беше повод за съжаление — отвърна тя. — Но не беше само той.“

— Добре. Хайде да чуем нещо и за другите.

„Това, че Тайст Андий, които завзеха това селение, бяха толкова усърдни в своето унищожение и толкова непреклонни в настойчивостта си тронът да остане неоспорен“ — каза третият дракон.

Котильон си пое дъх, бавно и дълбоко. Озърна се през рамо към Еджуокър, но привидението мълчеше.

— И кое толкова подсили усърдието им? — попита той драконите.

„Отмъщението, разбира се. И Аномандарис.“

— Аха, май вече мога да приема, че знам кой ви е пленил.

„Той едва не ни уби — каза женският дракон. — Престараване от негова страна. В края на краищата по-добре Елейнт на Трона на Сянка, отколкото нов Тайст Едур, или още по-лошо — узурпатор.“

— А защо Елейнт нямаше да са узурпатори?

„Педантичността ти не ни впечатлява.“

— Всичко това преди разкъсването на селението ли беше, или след това?

„Такива разграничения са безсмислени. Разкъсването продължава и до ден-днешен, а колкото до силите, сговорили се да предизвикат гибелното събитие, те бяха много и различни. Като глутница енкар’ал, обкръжили ранена дриптара. Онова, което е уязвимо, привлича… гладните.“

— И тъй, бъдете ли освободени, вие отново ще се стремите към трона на Сянка. Само че този път някой е заел трона.

„Истинността на това твърдение е предмет на спор“ — каза женският дракон.

„Въпрос на семантика — добави първият дракон. — Сенките хвърлят сенки.“

— Вярвате, че Амманас не седи на истинския трон?

„Истинският трон дори не е в този фрагмент на Емурлан.“

Котильон скръсти ръце и се усмихна.