Ловци на кости

— Така да се каже.

— А гледката, присъща на горния свят, ще се намери в някое друго селение? Където човек би могъл да види наклонен навътре каменен кръг и дървета с клони, стърчащи нагоре?

— Стига да не са напълно заровени или вече съвсем изгнили. Този кръг е много стар.

Котильон отново се обърна и видя трите дракона срещу тях, всеки в основата на стърчащ камък, макар огромните им вериги да продължаваха надолу в коравата пръст, вместо в изронената скала. Оковани с пранги на шиите и четирите крайници, с още по една верига, здраво затегната зад раменете и крилете на всеки. Всички вериги бяха толкова стегнати, че да не позволяват никакво движение, вдигане на главата дори.

— Това — промълви Котильон — е точно както го каза, Еджуокър. Неприятно място. Бях забравил.

— Ти винаги забравяш — отвърна Еджуокър. — Обсебен от магията. Такава е утаената сила в този кръг.

Котильон го стрелна с очи.

— Омагьосан ли съм?

Мършавото същество сви рамене и се чу леко потракване на кости.

— Магия без никаква друга цел освен онова, което постига. Омайване… и забрава.

— Трудно ми е да приема това. Всяка магия си има някаква желана цел.

Ново свиване на костеливите рамене.

— Гладни са, ала не могат да ядат.

Котильон кимна.

— Магията е на самите дракони тогава. Добре, това мога да го приема. Но самият кръг? Да не би да е изтляла силата му? Ако е тъй, какво държи драконите все още оковани?

— Не е изтляла, просто не ти въздейства по никакъв начин, Котильон. Ти не си нейната цел.

— Аха. — Извърна се, щом Баран пристъпи безшумно след тях, направи широк кръг, за да избегне близостта с Еджуокър, прикова очи в драконите и вратът му настръхна. — Можеш ли да ми кажеш защо няма да искат да говорят с мен?

— Може би защото все още нямаш какво да им кажеш.

— Възможно е. А каква ще е реакцията им, ако им заговоря за свобода?

— Тук съм, за да го разбера — отвърна Еджуокър.

— Можеш да четеш мислите ми? — попита тихо Котильон.

Огромната глава на Баран бавно се извърна и изгледа Еджуокър. Хрътката направи една стъпка към съществото.

— Не съм чак толкова всезнаещ — отвърна кротко Еджуокър, незабелязал сякаш вниманието на Баран. — Макар че за такъв като теб може и да изглежда така. Но съществувам от толкова векове, колкото не можеш да си въобразиш, Котильон. Всички схеми са ми познати, защото са се разигравали безброй пъти. Пред онова, което ни чака всички, не беше трудно да се предскаже. Особено предвид необичайната ти прозорливост. — Мъртвите кухини — очите на Еджуокър — сякаш го изгледаха изпитателно. — Подозираш, че драконите са в сърцевината на всичко, което предстои, нали?

Котильон махна с ръка към веригите.

— Предполага се, че стигат до горния свят, нали? А кой лабиринт е той?

— Кой е според теб? — контрира Еджуокър.

— Пробвай да разчетеш мислите ми.

— Не мога.

— Значи си тук, защото ужасно искаш да узнаеш това, което аз знам, или дори което подозирам.