Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
— Благодаря — каза Ласитър, — благодаря, че дойдохте.
Жената си тръгна и пред него застана Мъри. По бузите му се стичаха сълзи.
— Толкова е тежко — въздъхна той и прегърна Ласитър през раменете: — Казвам ти, Джо, адски тежко ми е.
Самият Ласитър не помнеше какво значи да плачеш, но на гърлото му бе заседнала буца. Беше загубил човек, който го познаваше по начин, по който никой никога нямаше да го опознае — човек от детството си. Беше загубил „Съюза“ — свещената думичка, измислена от Кати за другарството им като деца, своеобразната взаимна защита пред родителите.
В съзнанието му изплува сериозното й детско личице. Бяха в детската си стая във Вашингтон, в някаква палатка от одеяла и чаршафи, която Кати незнайно как бе закрепила. Той беше на пет, а тя на десет. „Трябва да се държим един за друг, ти и аз — беше му казала Кати. — Затова ще образуваме Съюз“. Минаха години, преди странната дума да стане част от речника му, но тогава той разбра смисъла й. Кати му беше прочела списък от тържествени клетви. Номер 1: Никога не казвай никому за Съюза. Убодоха си пръстите и изстискаха по капка кръв върху списъка, а после го изгориха под смърча в двора. След това, дори когато вече бяха пораснали, продължаваха да подписват писмата и картичките си един до друг с измисления от Кати символ: обърнато настрани „А“.
Баща им Илайъс беше конгресмен в продължение на повече от двайсет години. Винаги, когато името му се появяваше в пресата, беше придружавано от: (R-Ky.)11. Парите, изстреляли го в орбитата на голямата политика, принадлежаха на жена му Джоуси. Дядо й бе натрупал състояние от производство на уиски, значителна част от което се бе „просмукала“ през поколенията в бъдещето, за да направи Джоуси — единственото дете в семейството — примамлива хапка за един амбициозен младеж, израсъл в лошата част на Луизвил.
Нито Или, нито Джоуси се интересуваха особено от децата си. Като повечето семейства, свързали живота си с Конгреса, и те непрекъснато пътуваха между Вашингтон и родния си щат. Така Кати и Джо бяха отгледани не от Мама и Татко, а от цяла върволица гледачки и „помощници“.
Джо всъщност никога не се бе замислял дълбоко над разрива между себе си и родителите си. Страхуваше се от жестоките избухвания на баща си, а майка си виждаше съвсем рядко. Възприемаше това като даденост. Завърши в скъпо частно училище във Вашингтон, където повечето му приятели имаха същата съдба. Но Кати се притесняваше, или поне се притесняваше до момента, когато престана да се вълнува толкова.
Знаеше, че е така, защото веднъж майка му го бе изпратила да й донесе нещо за пиене от кухнята, а когато се върна, ги завари двете с Кати да се карат. Кати гневно викаше: „На теб изобщо не ти пука за нас. Родила си ни само за да има за какво да пишеш в коледната си картичка“.
Джоуси седеше пред тоалетната си масичка. Взе чашата от Джо и отпи. После изви глава и си сложи обецата. „Но, мила — каза тя, без да отмества поглед от огледалото, — това не е истина. Вие сте нещо много специално за мен“. Още чуваше в ушите си медения й глас. Мно-о-го специалноо. След като успокои дъщеря си, Джоуси стана, взе кристалния спрей, пръсна около себе си ароматен облак и мина през него. „Дай сега на мама целувчица! Хайде, че закъснявам“.
Или гледаше на родителската си отговорност като на задължение. Той вписваше децата в дневния си ред само в най-натоварените си дни — факт, за който Джо научи благодарение на Кати. Една нощ, когато бяха у дома във Вашингтон, тя го заведе в кабинета на Или, отвори подвързания с кожа бележник за срещи и му показа мястото, което те двамата заемаха в препълнения му график:
7:00 — Закуска молитва с млади републиканци
8:30 — Централа на републиканците: Комисията по политика
10:15 — Децата в зоологическата градина
Практически всеки контакт между Или и тях, поне докато живяха в столицата, бе планиран предварително.
Да заведа Джо „При Камило“ за подстригване.
Да поговоря с Кати за разликата между мечти и планове за живота.
От този ден нататък не пропускаха да прегледат бележника, за да разберат какво ги очаква. Така започнаха да се преструват на болни или гледаха да са възпрепятствани по друг начин, за да не бъдат влачени насам-натам само за да ги показват. Научиха се да се прикриват, лъжеха заради другия, действаха като съюзници.
11
R-Ky. — Член на републиканската партия от Кентъки. — Б.пр.