Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
Риордан свърши разговора и извъртя стола си към него. После събра пръстите на големите си ръце.
— Става дума за колата — започна той. — Предполагам, че се интересуваш. Намерихме кола под наем в квартала на сестра ти и я проследихме.
Ласитър безмълвно наклони глава. Усещаше по поведението на детектива, че макар да му беше ядосан за злополучното отбиване при обгорения мъж, вече му е минало. Случаят беше приключен.
— Херц. Наета е от „Дълес“. Няма съмнение, че е колата на Джон Доу. Багажникът направо вони. Най-вероятно — бензин. Освен това сложихме на колелата скоби, а до момента никой не я е потърсил. — Риордан замълча.
— И?
Детективът сви рамене.
— Използвал е кредитна карта. На името на Хуан Гутиерез. Картата е регистрирана на адрес в Бруквил, Флорида. Помолих местните да погледнат какво има там. Оказа се къща с мебелирани стаи, които се дават под наем, пощата се събира и се хвърля на масата в хола. Някакъв си, който казал, че е Хуан, живял там преди два-три месеца. Много не се задържал в квартирата си. Изобщо рядко се вясвал.
Телефонът му иззвъня и той взе отново слушалката. Ласитър се заслуша за малко, колкото да разбере, че разговорът няма отношение към него, после заразглежда стените на клетката на Риордан. Бяха украсени — ако това беше думата — с детски рисунки. Основно училище „Уилям Тайлър“. Непохватно очертани фигурки със старателно нарисувани пистолети. Летящи по права линия на равни разстояния един от друг куршуми — като перфорация по листата. Тежки мазки червена боя по раните, макар да имаше и няколко, при които кръвта капеше на едри, грижливо оформени капки. Стори му се, че червената водна боя прави кръвта по-брутална от лъскавото червено на специалните ефекти във филмите.
Риордан свърши.
— Докъде бях стигнал?…
— Хуан Гутиерез.
— А, да. Засега смятаме, че мястото в Бруквил е използвано като пощенска кутия. Но още не сме приключили. Намерихме карта ключ в пепелника на наетото превозно средство. Наложи се да пообиколим, но успяхме и — та-ра-рам! — тя е от „Комфорт Ин“, недалеч от шосе 395. Хуан Гутиерез, стая 214. Получихме ордер. В стаята намерихме пътна чанта, карта на Феърфакс и портфейл.
— Портфейл?
— С около две хиляди долара, шофьорска книжка и две визи, всичко на името на Хуан Гутиерез, Бруквил, Флорида. Направихме някои проверки, получихме някои отговори и… хм… мистър Гутиерез май не е мистър Гутиерез.
— Какво означава това?
— Няма минало. Всичко започва преди два-три месеца, сякаш е роден на четиридесет и три години. Има карта за библиотеката, издадена през август. Само че не е взел нито една книга. Има шофьорска книжка — издадена в началото на септември, — но никога дотогава не е имал. Поне не успяхме да я открием. Никога не е купувал кола. Никога не е бил глобяван. А и визите му са специални — каквито дават на банкрутирали и на хора с непогасени заеми.
— Имаш предвид от онези, при които трябва да си внесъл парите предварително.
— Точно така. И по двете има кредитна линия за две хиляди долара. Сумите са внесени…
— През септември.
— Виждам, че схващаш картинката. Имало е време само за един разплащателен цикъл, но и на двете е възстановил баланса без просрочване. С пощенски запис, съвсем акуратно.
— Значи е призрак. — Думата се използваше от детективите, за да се обозначи човек, живеещ под фалшива самоличност.
— Не обикновен, а призрак и половина.
— Какво значи това?
— Че не е откраднал тази самоличност, нито я е купил. Изглежда като създадена от нулата. Освен това номерът на социалната осигуровка е истински и принадлежи на истински Хуан Гутиерез, който живее в Тампа. Онзи Хуан Гутиерез не е шофьор, но е на приблизително същата възраст като Джон Доу. Така че, ако пуснеш номера в компютъра, няма да се усъмниш в нищо.
— Значи Джон Доу добре се е погрижил.
— Абсолютно си прав. Тази идентификация е първокласна. Спира го полицай — няма проблем. Отива да си наеме кола — заповядайте. Иска да лети някъде, но без да плаща в наличност, защото парите в брой будят подозрение и могат да те запомнят, нали така — няма проблем при наличието на визите. Може да отлети до Луната и никой няма да забележи. Разбира се, не казвам, че е желязна, защото не е. Но ако не е задържан и заподозрян в престъпление — нека уточня, сериозно престъпление, — може да е спокоен. Направо е учудващо.
— И за какво се чудиш?
Риордан го погледна.
— Дали не е професионалист. Което ме подсеща за причината да те повикам. — Риордан се облегна на стола си. — Мисля, че е време да си поговорим за сестра ти.