Неочакваният гост
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Главева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Неочакваният гост». Краткое содержание книги:
Той сложи пистолета на табуретката, мина зад канапето и я погледна. След малко каза тихо:
— Вие не сте застреляли съпруга си.
— Застрелях го — настоя Лора.
— О, не, не сте — повтори убедено той.
Лора попита с ужасен глас:
— Защо тогава ще казвам, че съм го застреляла?
Старкуедър пое дълбоко дъх и бавно го избена, после заобиколи канапето и се отпусна тежко върху него.
— Отговорът е съвсем прост. Защото го е застрелял Джулиън Фарър — рече дръзко той.
— Не! — почти извика Лора.
— Да!
— Не! — повтори тя.
— Аз казвам да! — настоя той.
— Ако е бил Джулиън — попита Лора, — защо ще казвам, че съм аз?
Старкуедър спокойно я погледна.
— Защото — каза той — сте преценили, при това съвсем правилно, че бих прикрил вас, а не него. О, да, съвсем правилно сте преценили това. — Той се отпусна назад, преди да продължи: — Да, вие много хитро ме изпързаляхте. Обаче край, чувате ли! Край! Проклет да съм, ако тръгна да плета лъжи, за да спасявам кожата на майор Джулиън Фарър!
Настъпи тишина. За момент Лора не отговори нищо. После се усмихна, отиде спокойно до масата с креслото и взе цигарата си. Обърна се към Старкуедър и каза:
— О, не, ще го направите. Ще се наложи! Вече е късно да се връщате назад. Предложихте на полицията тази версия и вече не можете да я промените.
— Какво? — ахна изненадано Старкуедър.
Лора седна в креслото.
— Без значение е какво сте узнали или какво си мислите, че сте узнали — заяви тя, — сега ще трябва да се придържате към тази версия. Вече сте съучастник, вие сам го казахте — каза тя и всмукна от цигарата си.
Старкуедър стана и я погледна в очите, после извика потресен:
— Ах, проклет да съм! Малка кучка такава.
Известно време той я гледаше свирепо, сетне изведнъж, без да каже нищо повече, се завъртя на пети, отиде бързо до френския прозорец и излезе. Лора го видя как той с широка крачка прекоси градината. Накани се да го последва и повика обратно, но после очевидно размисли. Сетне бавно се отдалечи от френския прозорец с тревожен поглед в очите.
Глава дванадесета
Малко по-късно същия ден следобед Джулиън Фарър крачеше нервно напред-назад в кабинета. Френският прозорец, който отвеждаше към терасата, стоеше отворен, а слънцето беше започнало да залязва, обагряйки в златисто ливадата отвън. Фарър беше повикан тук от Лора Уоруик, която явно искаше спешно да го види. Докато я чакаше, той често поглеждаше часовника си.
Фарър се чувстваше много притеснен и объркан. Погледна към терасата, върна се отново в стаята и пак хвърли бегъл поглед към часовника си. Тогава съзря някакъв вестник върху масата с креслото и го взе. Беше местно издание — „Западно ехо“, — а на първата му страница имаше репортаж за смъртта на Ричард Уоруик. „ВИДЕН ЖИТЕЛ УБИТ ОТ НЕИЗВЕСТЕН НАПАДАТЕЛ“, гласеше заглавието на статията. Фарър седна в креслото и започна неспокойно да чете. След малко захвърли вестника и отиде до френския прозорец. Погледна за последен път стаята, излезе навън и закрачи през ливадата. Беше на подобната път, когато чу зад себе си глас. Обърна се и извика:
— Лора, съжалявам, аз… — но спря разочарован, когато видя, че човекът, който идваше към него, не беше Лора Уоруик, а Ейнджъл и болногледачът-камериер на покойния Ричард Уоруик.
— Мисис Уоруик ме помоли да ви предам, че слиза след минута, сър — каза Ейнджъл, когато наближи Фарър. — Но се чудех дали бих могъл да поговоря за малко с вас?
— Да, да. Какво има?
Ейнджъл отиде при Джулиън Фарър и се отдалечи с още една-две крачки от къщата, сякаш се тревожеше да не би разговорът им да бъде подслушан.
— Е? — рече Фарър и го последва.
— Много съм притеснен, сър — започна Ейнджъл, — за моето положение в къщата и ми се щеше да се консултирам с вас по този въпрос.
Главата на Джулиън Фарър беше заета с мисли само за неговите собствени проблеми и затова прояви много слаб интерес към казаното.
— Е, и какъв е проблемът? — попита той.
Ейнджъл помисли за миг, преди да отговори. После рече:
— След смъртта на мистър Уоруик, сър, аз оставам без работа.
— Да. Да, предполагам — отвърна Фарър. — Но смятам, че лесно ще си намериш друга нали?