Неочакваният гост
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Главева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Неочакваният гост». Краткое содержание книги:
Лора го проследи с поглед, после заговори настойчиво:
— Джулиън — каза тя, — трябва…
Фарър я прекъсна ядосано:
— Защо изпрати да ме повикат, Лора?
— Чаках те през целия ден — отвърна изненадано тя.
— Още от сутринта съм страшно зает — възкликна Фарър. — И следобедът е така — среща с комитета, събрания, нищо не мога да пропусна само седмица преди изборите. А и все пак, Лора, не разбираш ли, че ще е много по-добре да не ни виждат заедно тези дни?
— Но има неща, които трябва да обсъдим — каза Лора.
Фарър я хвана грубо за ръката и я отведе по-далеч от къщата.
— Знаеш ли, че Ейнджъл дойде, за да ме изнудва? — попита той.
— Ейнджъл! — извика Лора невярващо. — Наистина?
— Да. Той очевидно знае за нас… също знае или във всеки случай се прави, че знае… че съм бил снощи тук.
Лора ахна:
— Искаш да кажеш, че те е видял?
— Така казва — тросна се Фарър.
— Но той не би могъл да те познае в тази мъгла — настоя Лора.
— Разказа ми някаква история — започна Фарър — как бил слязъл в помещението с провизиите и оправял кепенците на прозореца и тогава ме видял да поемам по пътя за вкъщи. Казва също, че чул изстрел малко преди това, но не му обърнал внимание.
— О, Боже мой! — изохка Лора. — Ужасно! Какво да правим?
Фарър направи неосъзнат жест, сякаш искаше да я успокои, като я прегърне, но после, хвърляйки бърз поглед към къщата, се отказа и втренчено я погледна.
— Още не знам какво да правим — каза той. — Ще се наложи да помислим.
— Няма да му дадеш пари, нали?
— Не, не — успокои я Фарър. — Ако човек се хване на тази игра, тя няма да има край. Ала как трябва да постъпя? — Той прокара ръка през челото си. — Не мисля, че някой знае за моето идване тук снощи — продължи дед това. — Моят иконом със сигурност не знае. Въпросът е дали Ейнджъл наистина ме е видял или само се преструва.
— Представи си, че наистина отиде в полицията? — попита Лора развълнувана.
— Зная — промърмори Фарър и отново прокара ръка през челото си. — Човек трябва първо да помисли… и то да помисли много сериозно. — Той започна да се разхожда напред-назад. — Или да ги заблудя, казвайки, че той лъже и че аз изобщо не съм излизал от къщи вчера вечерта…
— Но нали има отпечатъци? — попита Лора.
— Какви отпечатъци? — стресна се Фарър.
— Ти си забравил — напомни му тя. — Отпечатъците върху масата. Полицията смята, че са на Макгрегър, но ако Ейнджъл отиде при тях със своята версия, те ще поискат да вземат твоите отпечатъци и тогава… — тя спря.
Сега Джулиън Фарър изглеждаше силно разтревожен.
— Да, да, разбирам — измърмори той. — Добре тогава. Ще трябва да си призная, че съм идвал снощи тук и ще им разкажа някаква история. Че съм дошъл примерно да се видя с Ричард за нещо и сме разговаряли…
— Можеш да кажеш, че е бил съвсем добре, когато си го оставил — предложи бързо Лора.
Когато Фарър я погледна, в очите му нямаше и следа от нежност.
— Ти го изкара съвсем лесно! — разпалено се възпротиви той и саркастично добави: — Нима мога да кажа такова нещо?
— Човек все нещо трябва да каже — отвърна тя отбранително.
— Да, сигурно съм се подпрял на масата, когато се наведох да видя… — Фарър преглътна, припомняйки си снощната сцена.
— Засега те смятат, че отпечатъците са на Макгрегър — каза нетърпеливо Лора.
— На Макгрегър! На Макгрегър! — извика Фарър ядосано. После почти изкрещя: — Какво, да му се не види, те накара да измислиш тази щуротия със съобщението от вестник и да го поставиш върху трупа на Ричард? Поела си ужасен риск!
— Да… не… не зная — извика смутено Лора.
Фарър мълчаливо я изгледа с неприязън.
— Дяволски хладнокръвно! — измърмори той.
— Трябваше да измислим нещо — въздъхна Лора. — Аз… аз просто не бях на себе си. Беше идея на Майкъл.
— На Майкъл?
— Майкъл… Старкуедър — каза тя.
— Искаш да кажеш, че той ти е помогнал? — попита Фарър невярващо.
— Да, да, да! — извика нетърпеливо Лора. — Затова исках да те видя… да ти обясня!
Фарър се приближи до нея. Гласът му беше пропит със смразяваща ревност, когато попита остро:
— Какво общо има Майкъл — той гневно наблегна на малкото име на Старкуедър, — какво общо има Майкъл Старкуедър с тази работа?