Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Неочакваният гост
Неочакваният гост - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Неочакваният гост

Электронная книга - «Неочакваният гост». Краткое содержание книги:

През една мъглива нощ в Южен Уелс непознат мъж претърпява злополука с колата си. Търсейки помощ, той се отправя към близката къща, но там открива трупа на мъж в инвалидна количка и жена с револвер в ръка. Тя е съпруга на убития и му признава вината си, а неочакваният гост предлага своята помощ, за да я защити.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 47
Перейти на страницу:

Джулиън Фарър довърши мисълта му:

— Не се съмнявам, че се чудиш — рече той — дали аз… или аз и мисис Уоруик… не бихме могли да ти помогнем в това твое начинание.

— Само се чудех, сър — кротко рече Ейнджъл. — Би било извънредно любезно от ваша страна.

— И още как, нали? — отбеляза саркастично Фарър.

— Вие предположихте крайно неуместно — продължи Ейнджъл, — че аз ви заплашвам да се разприказвам. Както разбирам, намеквате, че искам да предизвикам скандал. Но изобщо не е така, сър. Не съм си и помислял за такова нещо.

— Към какво точно се домогваш, Ейнджъл? — Фарър звучеше така, сякаш беше започнал да губи търпение. — Със сигурност се домогваш до нещо.

Преди да отговори Ейнджъл се усмихна така, сякаш е бил несправедливо надценяван. Сетне заговори тихо, ала наблягайки на всяка дума:

— Както казах, сър, снощи не можах да заспя. Лежах в леглото си буден и слушах воя на сирената за мъгла. Винаги съм смятал, че звукът, който издава, е много потискащ, сър. Тогава ми се стори, че чух шум от удрящи се в стъкло кепенци. Много изнервящо, особено когато се опитваш да заспиш. Ето защо станах и погледнах през моя прозорец. Стори ми се, че шумът идва от прозореца на помещението с провизиите, намиращо се точно под моята стая.

— Е? — попита рязко Фарър.

— Реших да сляза и да го затворя, сър — продължи Ейнджъл. — Докато слизах по стълбите, чух изстрел. — Той спря за миг. — До този момент не си помислих абсолютно нищо. Реших, че това трябва да е пак мистър Уоруик. Но той едва ли виждаше по какво стреля в тази мъгла. Отидох до прозореца, сър, й спуснах плътно кепенците. Но докато стоях там, изведнъж се уплаших, защото чух стъпки по пътечката навън…

— Имаш предвид — започна Фарър — тази, която… — и посочи към нея с поглед.

— Да, сър — съгласи се Ейнджъл. — Пътечката, която тръгва от терасата, завива зад ъгъла на къщата и минава покрай сервизните помещения. Тя не се използва много често, освен, разбира се, от вас, сър, когато идвате в къщата, защото е най-прекият път от вашата къща до нашата.

Той млъкна и погледна напрегнато Джулиън Фарър, който само ледено процеди:

— Давай нататък!

— Както ви казах, малко ме хвана страх — продължи Ейнджъл, — защото мислех, че има някакво животно навън. Не мога да ви кажа колко облекчен се почувствах, когато ви видях да минавате покрай прозореца на помещението с провизиите. Вървяхте бързо, прибирайки се у дома.

След като забави отговора си, Фарър каза:

— Не мога да схвана всъщност смисъла на това, което ми казваш. И има ли въобще такъв?

Ейнджъл отговори, покашляйки се извинило:

— Просто се чудех, сър, дали сте казали на полицията, че снощи сте идвали тук, за да се видите с мистър Уоруик. В случай, че не сте, а и предполагайки, че от полицията продължат ме разпитват за снощните събития…

Фарър го прекъсна:

— Знаеш добре, че наказанието за изнудване е сурово, нали? — попита го той кратко.

— Изнудване ли, сър? — отговори Ейнджъл шокиран. — Не зная за какво говорите. Както вече казах, опитвам се просто да реша кой дълг ме зове по-силно. Полицията…

— Полицията — прекъсна го остро Фарър — е намерила съвсем задоволителен отговор на въпроса кой е убиецът на мистър Уоруик. Че тоя приятел на практика се е подписал под стореното! Едва ли ще искат да ти задават още въпроси.

— Уверявам ви, сър — вметна Ейнджъл с лека тревога в гласа, — че само мислех…

— Знаеш отлично — прекъсна го отново Фарър, — че не си могъл да разпознаеш човека навън в гъста мъгла като снощната. Просто си съчини тази история, за да… — той млъкна, защото видя, че Лора Уоруик излезе от къщата и се запъти към градината.

Глава тринадесета

— Съжалявам, че те накарах да чакаш, Джулиън — извика Лора, докато се приближаваше към тях. Беше изненадана, когато видя, че Ейнджъл и Джулиън Фарър явно са водили някакъв разговор.

— Навярно ще може по-късно пак да поговорим по този дребен въпрос, сър — прошепна камериерът на Фарър. После се отдалечи, като леко се поклони на Лора, прекоси бързо градината и зави зад къщата.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 47
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)