Неочакваният гост
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Главева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Неочакваният гост». Краткое содержание книги:
— Какво става? — попита Лора, дочула глъчката отвън.
Инспекторът стана и отиде до вратата.
— Като че ли мистър Старкуедър се е върнал.
Когато Старкуедър влезе в стаята, сержант Кадуолъдър излезе в преддверието, за да разтваря с полицая. Междувременно младият Жан се отпусна в креслото, наблюдавайки суетнята около него с огромен интерес.
— Слушайте — извика Старкуедър, когато в стаята, — не мога цял ден да си губя времето в полицейското управление. Взеха ми отпечатъците и после поисках да ме доведат тук. Имам си работа. С агенция за недвижими имоти имаме уговорка днес да посетим две места. — Той изведнъж забеляза Лора. — Добро утро, мисис Уоруик — поздрави я Старкуедър. — Ужасно съжалявам за случилото се.
— Добро утро — отвърна резервирано тя.
Инспекторът отиде до масата с креслото.
— Мистър Старкуедър — попита той, — снощи случайно да сте се подпирали с ръка на тази маса, а после да сте отваряли френския прозорец?
Старкуедър отиде при него до масата.
— Не зная — призна той. — Може би. Има ли значение? Не мога да си спомня.
Сержант Кадуолъдър се върна в стаята, носейки със себе си някаква папка. След като затвори вратата, той отиде при инспектора.
— Ето отпечатъците на мистър Старкуедър, сър — докладва той. — Полицаят ги донесе. Също и балистичната експертиза.
— А, я да видим — каза инспекторът. — Куршумът, убил Ричард Уоруик, е бил изстрелян от този пистолет. Колкото до отпечатъците, ей сега ще ги погледнем.
Той отиде до стола на бюрото, седна и започна да изучава документите, а сержантът се върна в нишата.
След известно време Жан, който напрегнато наблюдаваше Старкуедър, попита:
— Вие току-що се връщате от Абадан, нали? Как е там?
— Горещо — гласеше единственият отговор, който даде Старкуедър. — Как сте днес, мисис Уоруик? — обърна се той към Лора. — По-добре ли се чувствате?
— О, да, благодаря — отговори Лора. — Вече се съвзех от шока.
— Хубаво — каза Старкуедър.
Инспекторът беше станал и сега отиде до Старкуедър на канапето.
— Ваши отпечатъци — обяви той — има по френския прозорец, гарафата, чашата и запалката. Отпечатъците върху масата не са ваши. Засега са още неидентифицирани. — Той се огледа. — Това решава въпроса — добави той. — След като не е имало посетители… — той спря и погледна Лора — снощи…
— Не — увери го Лора.
— Тогава значи са на Макгрегър — продължи инспекторът.
— На Макгрегър? — попита Старкуедър и погледна Лора.
— Вие сте изненадан? — каза инспекторът.
— Да… доста — призна Старкуедър. — Искам да кажа, че очаквах да е бил с ръкавици.
Инспекторът кимна.
— Прав сте — съгласи се той. — Държал е пистолета с ръкавици.
— Дали е имало свада? — попита Старкуедър, обръщайки се към Лора. — Или не сте чули друго, освен изстрела?
Лора изрече с усилие:
— Аз… ние — тоест Бени и аз… чухме изстрела. Но и без това от горния етаж не би могло да се чуе нищо друго.
До този момент сержант Кадуолъдър зяпаше към градината през малкия прозорец в нишата. Но сега, след като видя, че някой се придвижва към къщата през ливадата, отиде до френския прозорец. През него влезе еди красив мъж на около тридесет и пет години, среден на ръст, с руса коса и сини очи и с осанка на военен. Той се спря на входа. Изглеждаше много разтревожен. Жан, който го забеляза първи от присъстващите в стаята, възбудено изписка:
— Джулиън! Джулиън!
Новодошлият погледна към Жан и сетне се обърна към Лора Уоруик.
— Лора! — извика той. — Току-що научих. Ужасно… ужасно съжалявам!
— Добро утро, майор Фарър! — поздрави го инспектор Томас.
Джулиън Фарър се обърна към инспектора:
— Това е невероятно! — каза той. — Бедният Ричард!
— Седеше си в количката ето тук — заобяснява възбудено Жан на Фарър. — Беше се свил на две, а на гърдите му имаше лист хартия. Знаеш ли какво пишеше на него? Пишеше: „Пито — платено!“
— Да. Спокойно, Жан, спокойно! — измърмори Джулиън Фарър и потупа момчето по рамото.
— Много е вълнуващо, нали? — продължи Жан и пламенно го погледна.
Фарър се отдалечи от него.
— Да, да, разбира се, че е вълнуващо — увери го той и погледна въпросително към Старкуедър, докато говореше.
Инспекторът ги представи един на друг.