Неочакваният гост
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Главева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Неочакваният гост». Краткое содержание книги:
— Той влезе вкъщи и… и ме завари там — отвърна Лора. — Аз държах пистолета в ръка и…
— Мили Боже! — извика отвратен Фарър и се отдръпна от нея. — И тогава ти си успяла някак да го убедиш…
— По-скоро той ме убеди — прошепна тъжно Лора. После се приближи до него. — О, Джулиън… — започна тя и вдигна ръце, за да го прегърне, но той леко я отблъсна.
— Казах ти, че ще направя всичко, което е по силите ми — увери я той. — Не мисли, че няма, но…
Лора спокойно го погледна.
— Ти си се променил — тихо каза тя.
— Съжалявам, но не мога да изпитвам предишните чувства — призна Фарър безпомощно. — След всичко, което се случи… просто не мога да изпитвам предишните чувства.
— А аз мога — увери го Лора. — Или поне си мисля, че мога. Без значение какво си направил, Джулиън, винаги ще изпитвам същите чувства.
— Нашите чувства в момента са без значение — каза Фарър. — Трябва да се ограничим само с фактите.
Лора го погледна.
— Знам — каза тя. — Казах на Старкуедър, че аз… разбираш ли… че аз съм го направила.
Фарър я погледна невярващо.
— Ти си казала това на Старкуедър?
— Да.
— И той прие да ти помогне? Той… един непознат? Сигурно е луд!
Засегната Лора рязко отговори:
— Мисля, че може и да не е съвсем с всичкия си, но поне се опита да ме успокои.
— Така значи! Никой мъж не може да ти устои! — извика гневно Фарър. — Така ли? — Той се отдръпна от нея, но после пак се обърна, за да я погледне. — Все едно, Лора, едно убийство… — гласът му заглъхна и той поклати глава.
— Ще се опитам никога да не си спомням за това — отговори Лора. — Освен това не беше предумишлено, Джулиън. Просто стана съвсем импулсивно. — Тя говореше почти умолително.
— Няма нужда да се връщаме назад — каза Фарър. — Сега трябва да измислим какво да правим.
— Знам — отвърна тя. — Съществуват отпечатъци, а също и твоята запалка.
— Да — спомни си той. — Трябва да съм я изтървал, когато се наведох над трупа.
— Старкуедър знае, че е твоя — каза Лора. — Но нищо не може да направи. Сам се замеси в тази работа и сега не може да промени показанията си.
Джулиън Фарър я погледа миг-два. Когато заговори, гласът му звучеше леко надменно:
— Ако се стигне до най-лошото, Лора, аз ще поема вината — увери я той.
— Не, не искам — извика тя и го стисна за ръката, но после бързо го пусна, поглеждайки нервно към къщата. — Не искам! — повтори пак настоятелно.
— Не бива да мислиш, че не разбирам… как е станало — каза Фарър, говорейки с усилие. — Взела си пистолета и си го застреляла, без всъщност да знаеш какво правиш и…
Лора ахна изненадано:
— Какво? Нима се опитваш да ме накараш да кажа, че аз съм го убила? — извика тя.
— Ни най-малко — отвърна Фарър объркано. — Казах ти, че съм напълно подготвен да поема вината върху себе си, ако се стигне дотам.
Лора поклати смутено глава.
— Но… но ти каза — започна тя. — Ти каза, че знаеш как е станало.
Той спокойно я погледна и каза:
— Слушай, Лора. Не мисля, че си го убила нарочно. Не мисля, че е било предумишлено убийство. Знам, че не е било така. Знам много добре, че си го застреляла, защото…
Лора бързо го прекъсна:
— Аз да съм го застреляла? — ахна тя. — Наистина ли си приел да смяташ, че аз съм го убила?
Фарър й обърна гръб и ядно извика:
— За Бога, не е възможно да се разбере, ако не сме честни един към друг!
Лора беше вече отчаяна, когато, стараейки се да не вика, произнесе ясно и отчетливо:
— Не съм го застреляла и ти го знаеш!
Настъпи тишина. Джулиън Фарър бавно се извърна, за да я погледне.
— Тогава кой? — попита той. Внезапно осъзнал думите й, той добави — Лора! Нима искаш да кажеш, че аз съм го застрелял?
За миг те останаха безмълвни, гледайки се един друг. Тогава Лора каза:
— Аз чух изстрела, Джулиън! — Тя пое дълбоко дъх, преди да продължи: — Чух изстрела, а след това и как се отдалечаваш по пътечката. Слязох долу и го намерих… мъртъв.
След известно време Фарър тихо каза:
— Не съм го застрелял аз, Лора.
Той впери поглед в небето, сякаш търсеше някакво решение или отговор и после втренчено я погледна.
— Дойдох да се видя с Ричард — обясни Фарър — и да му кажа, че след изборите ще трябва да се споразумеем за развод. Чух изстрел точно преди да вляза при него. Реших, че пак се е разгърмял както обикновено. Влязох вътре и го намерих мъртъв. Беше още топъл.