Игра на часове

— Вътрешността е прекрасна, Шон — прошепна тя.

— Нямах предвид тази вътрешност — тихичко отговори той. — Говорех за обитателите.

Излязоха на задната тераса и завариха там маса, върху която имаше горещ и студен чай, солени и сладки хапки и сандвичи. Мейсън наля напитки по техен избор, после си тръгна, затваряйки тихичко остъклената врата зад себе си. Температурата беше около двайсет и пет градуса, слънцето грееше и из въздуха все още се носеше влага от неотдавнашните дъждове.

Мишел отпи глътка чай с лед.

— Този Мейсън нещо като иконом ли е?

— Да, работи при тях открай време. Всъщност е нещо повече от иконом.

— Значи доверен човек? Може би ще ни бъде полезен.

— Едва ли, струва ми се твърде лоялен — отвърна Кинг. — Но, от друга страна, човек никога не знае колко тежи нечия лоялност, докато не провери на кантара — за предпочитане с няколко банкноти върху другото блюдо.

Двамата чуха плясък на вода, пристъпиха до железния парапет, който ограждаше част от терасата, и хвърлиха поглед към великолепния терен зад къщата.

Върху просторната зона за забавления на открито имаше каменна сграда с басейн, голям навес с масички за пикник, малък басейн с джакузи, в който спокойно можеха да се поберат дузина възрастни, и още един голям овален басейн, очертан по ръба с декоративни тухли и каменни плочи.

— Винаги съм се чудила как живеят богатите — каза Мишел.

— Като теб и мен, само че много по-добре.

От бистрата и очевидно затоплена вода на басейна излизаше млада жена с извънредно оскъден бански костюм и дълга руса коса. Беше висока метър и седемдесет и седем-осем, а щедрите извивки на тялото й определено ловяха окото. По краката, ръцете и раменете й се очертаваха стегнати мускули, а на пъпа върху плоския й корем блестеше халка. Докато се навеждаше за хавлия, двамата видяха голяма татуировка на дупето й.

— Какво си е татуирала? — попита Мишел.

— Името — обясни Кинг. — Савана. — Той се загледа в младата жена, която се бършеше с хавлията. — Да им се чуди човек какво ли не пишат по кожата си, и то с ръкописни букви.

Мишел вдигна вежди.

— И успя да го разчетеш чак оттук?

— Не, виждал съм го и друг път — каза Кинг и побърза да уточни: — На едно плажно парти.

— Аха. И защо си е написала името там? За да не я забравят мъжете ли?

— Полагам големи усилия да не разсъждавам по въпроса.

Савана вдигна очи, видя ги и размаха ръка. Наметна се с къс прозирен халат, обу си чехли и тръгна нагоре по тухлените стъпала.

Когато стигна до тях, тя прегърна Кинг с такава сила, сякаш искаше да премаже гърдите му с масивния си бюст. Гледани отблизо, чертите на лицето й се оказаха не тъй безупречни като тялото; носът, брадичката и челюстта бяха неправилни и малко по-остри, отколкото трябваше, но Мишел реши, че прекалява с критичния поглед. Савана Батъл беше много красива жена.

Савана огледа Кинг с възхищение.