Игра на часове

— Това навярно е добра новина — каза Кинг.

— Би трябвало, нали? Само че не беше на себе си. Сипеше име след име и дрънкаше пълни безсмислици. По дяволите, лекарите дори не са сигурни дали не е изпаднал отново в кома.

— Сигурно им е трудно да определят.

— При хонорарите, които вземат, би трябвало да ходят по вода и да имат пряка връзка с Господ — гневно избълва Реми.

— А ние можем ли да помогнем с нещо?

— В момента две — три молитви няма да са му излишни.

Мейсън се появи отново, носейки поднос със сервиз за кафе. Той наля чашка на Реми и предложи на Мишел и Кинг — двамата единодушно отказаха, — после пак се оттегли.

— Няма нищо по-успокояващо от чашка кафе следобед. — Реми отпи голяма глътка, после се облегна назад. — Хари Карик е страшно добър адвокат и Джуниър има късмет, че го е ангажирал. — Тя помълча, отпи още една глътка и добави: — Но Джуниър е виновен. Знам, все едно съм го видяла с очите си.

Кинг не пропусна възможността да възрази.

— Там е работата, Реми, че не си го видяла. Никой не го е видял.

Тя отхвърли аргумента му с махване на ръка, което напомни на Мишел за жеста на Савана преди малко.

— Доказателствата са категорични.

— Точно така, прекалено категорични. Може да са го натопили.

Реми погледна Кинг така, сякаш й говореше на чужд език.

— Кой нормален човек би си направил труда да натопи нещастник като Джуниър Дийвър?

— Същият, който наистина се е вмъкнал в дома ти и е откраднал всички онези ценности — отговори Кинг. — И нима си представяш наистина как Джуниър Дийвър пласира на черно банкови облигации и скъпи бижута?

— Той не знаеше какво има вътре — възрази Реми. — Освен това е откраднал и пари. Не трябва да си гений, за да харчиш пари в брой, нали?

— Искаме само да огледаме и да поговорим с някои хора. Макар че работим за Хари и Джуниър, ти навярно желаеш виновникът да бъде заловен.

Реми се усмихна, но в очите й блеснаха заплашителни искрици.

— Правилно предполагате, мистър Кинг, макар че виновникът вече е заловен. — Изведнъж тя се разкрещя и започна да сипе думите като побесняла картечница. — И ако онзи тъп копелдак каже къде ми е венчалната халка, дяволите да го вземат, може би ще убедя прокурора да оттегли обвиненията! Защо не се върнеш да предадеш това на Хари? И тогава може би най-сетне ще сложим край на цялата скапана история!

Мишел забеляза, че провлеченият й южняшки акцент става по-подчертан, когато е ядосана, и че за разлика от дъщеря си тя не го демонстрира нарочно. Остави чашата си, защото едва не я бе изтървала при избухването на Реми. Мълчаливо благодари на Бога, че Ремингтън Батъл не е нейна майка.

Кинг отговори невъзмутимо:

— Ще го имам предвид, Реми. А сега можем ли да огледаме?

Реми се вторачи в него. Устните й потрепваха, явно се мъчеше да овладее гнева си. За момент Мишел си помисли, че е готова да замери Кинг с кафената чаша. Май ще е по-добре да преминеш на кафе без кофеин, помисли си тя.