Дан за ангели
- Автор: Юденич Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дан за ангели». Краткое содержание книги:
Всъщност, докато се веселяха, въртяха и бизнес.
Поделяха страната, разграбваха хазната на родината, купуваха пусналите здрави корени чиновници, назначаваха нови, правеха коалиции, подписваха конвенции, наказваха нарушителите.
Както се полагаше — „след кратка гражданска панихида“.
Между другото, в новия прочит тълкуваха класиците буквално.
И погребваха доста често.
Но не тъгуваха. Сутринта опяваха поредния нарушител на конвенцията, на обяд обръщаха по сто грама, вечер сядаха да вечерят в тесен кръг и, докато вечеряха, продължаваха да поделят страната и да назначават чиновници…
И така нататък.
По това време гуляйджийствата на Антон — „излизането на свобода“, според собственото му определение, беше по-скоро норма, отколкото изключение от правилото.
Но времената неуловимо се променяха.
Колкото и да е смешно, ние наистина се вписахме в цивилизования свят. С разкривен почерк и с ужасни, понякога непростими грешки. И, разбира се, не на титулната страница, а някъде накрая, в полето.
А освен това „нашите“ имена изобщо не бяха легион.
Това бяха около десетина-двадесет души в авангарда. А след тях на едно ниво по-ниско — още около няколко стотици от „най-отворените“ и дръзките.
Но това не е важно.
Важното бе, че се вписахме.
Процесът, както казваше в зората на промените първият и единствен президент на империята, пометен благополучно от собствените й остатъци, тръгна.
А след като се вписахме, постепенно започнахме да попиваме като гъби маниерите на световния елит, включително и маниакалната им страст към „здравословния начин на живот“.
Всъщност погледнат отблизо, обгореният от тази страст живот, едва ли би се сторил здравословен на някого. Защото целият му смисъл се състоеше в безкрайно преследване на отминалата младост. В стремежа на всяка цена да поддържаш или да се сдобиеш с „търговски вид“ (още повече, че съвременната медицина умееше да прави това): с гъвкаво тяло с безупречни пропорции, с лице без нито една бръчица, с античен (или какъвто и да било друг) нос, с ослепителна усмивка и тъй нататък, и други такива… И все в този дух до безкрайност.
Сиреч, да постигнеш пълното съвършенство.
Този стремеж беше напълно обясним, защото, разбира се, че на всеки му се щеше да продължи щастливия си живот максимално. А освен това в празничния вихър трябваше да блестиш и да се наслаждаваш.
Да пърхаш, а не да се тътриш в инвалидна количка.
Между другото, тази страст по принцип се развива в геометрична прогресия. Колкото по-безоблачно е небето, толкова по-непреодолимо става желанието ти да живееш вечно под него.
Но така или иначе, след като се намърдаха в обществото, „нашите“ също се загрижиха за телесното си здраве.
На мода излезе разумното въздържание.
А също така диетите, диетолозите, фитнес клубовете, персоналните треньори, йога, калифорнийските стоматолози и пластичните хирурзи, релаксът в Монтрьо и Мариански лазник, таласо в Довил и Биарица, карането на ски в Сент Мориц и Крушевел, тенисът, голфът и разходките с коне.
А освен това и нравствените ценности, като на първо място — семейните.
Естествено, любовниците и случайните приятелки от средите на успешните фотомодели, стриптийзьорките с висше академично образование и малолетните певачки с незавършено средно образование, дългокраките секретарки и проверените бойни другарки във вид на бизнес дами, не изчезнаха.
Но повтаряйки точно протокола на високопоставените държавни посещения, за съпругите започнаха да съставят отделни програми, свързани предимно с приобщаването им към високото изкуство, благотворителността, всевъзможните клубове по интереси и, естествено, отново с онова маниакално оздравяване, подмладяване и постигане на абсолютното съвършенство.
Отначало Антон се втурна към върховете на вечната младост заедно с всички и дори ме помъкна подире си.
Но на това място най-ненадейно се появи един облак.
Небето над нас се покри със сивота, наля се с олово, притъмня и надвисна, заплашвайки да се разрази в буря.
И гърмът вече се разнесе в далечината, а мълниите проблеснаха, макар и все още далеч.
Това не предвещаваше нищо добро, но предполагам, че все още можеше да се коригира.
Може би Антон трябваше да събере сили и да разпъди облаците, както разпръсват облаците над Москва преди някакъв празник на Кремъл.