Персевал, или Разказ за Граала

От това кратко резюме е видно, че Волфрам има подчертан вкус към силните краски и екзотичното. Неговата естетика е противоположна на тази на Кретиен. В идейно отношение творбата задълбочава и най-вече разширява полето на християнската религия. Парцифал я утвърждава, а неговият родствен потомък Йоан я разпространява до пределите на познатия свят.

В края на XII в. Робер дьо Борон пише роман от 3500 стиха, озаглавен Историята на Граала или Йосиф Ариматейски. Не е сигурно, че Робер е познавал романа на Кретиен. По-вероятно е да е слушал преразкази. Едно е безспорно: той се заема не е продължение на Разказ за Граала, а е неговата генеалогия. Историята на Граала води началото си от края на земния път на Исус Христос. Граалът, наричан по-често от Робер „съд“ (vessel), е съдържал храната на Исус по време на Тайната вечеря. След смъртта на Исус неговият последовател Йосиф Ариматейски събира в този съд кръвта от раните на Спасителя. Впоследствие Йосиф предава Граала на зет си Брон, който става първият пазител на свещения съд, съхраняван занапред като реликва. Христос призовава Брон да се пресели е потомството си на Запад. Там бива основан родът на Кралете Рибари, които са също така основоположници на рицарството.

Основната находка на Робер е в обвързването на историята на Граала с историята на Исус Христос. В този разказ Кървящото копие отсъства. Мотивът за кръвта се прехвърля към функциите на Граала. Освен че радикализира християнската символика на Граала, Робер дьо Борон го превръща в свята реликва. Нейните пазители поддържат жива връзката с ранното християнство и в същото време като първи рицари са гарант за неговото бъдеще.

През 20-те години на XIII век анонимен автор адаптира в проза творбата на Робер дьо Борон. Тази адаптация, известна под името Псевдо-Борон или Дидо-Персевал, съдържа три части: „Историята на Граала“, „Мерлин“ и „Персевал“. Тук влиянието на Кретиен се чувства по-осезателно: е помощта на Мерлин Персевал намира замъка на Граала, изцелява Крал Рибар и го наследява след неговата смърт.

Строго погледнато, романът на Кретиен има четири продължения в стихове. Техните варианти с дължина от 9000 до 20 000 стиха образуват впечатляващ корпус от около 60 000 стиха. Първото продължение (началото на XIII век) е основание се нарича „Продължението Говен“26. Тук Персевал е само бегло споменат, главният герой е Говен. Артуровият племенник посещава на два пъти27 замъка на Граала, но не успява да разгадае тайната на свещения съд. В сравнение с Кретиен тук наблюдаваме засилени и християнското, и езическото значение на мита. Сцената с шествието на Граала е значително разширена. Важно нововъведение: Кървящото копие става християнска реликва. С него римският войник Лонгин е пробол тялото на разпнатия Христос28. В шествието се въвежда нов елемент: ковчег с мъртвец, на чиито гърди е положен счупен на две меч. Условие за посвещаване в тайната на Граала е съединяването на двете части на меча. Говен не успява да стори това. Тук Граалът се придвижва във въздуха сам, а шествието носи всички белези на панихида. Говен задава въпросите, но заспива на масата, докато домакините му разкриват смисъла на свещените предмети. Тези обяснения съдържат и елементи от историята на Христос и на Йосиф Ариматейски по версията на Робер дьо Борон.