Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Изидор изважда кутийка с бонбони и предлага и на другите, за да се успокоят от преживените емоции. Хипнотизаторът си взема няколко.
— Помня, един път ми каза, че се чувствал заплашен: „Те мечтаят за свят, в който всички хора ще са еднакви. Така ще могат по-лесно да ги оформят, също като при клонирането на добитък или при индустриалното развъждане на пилета.“ За него „те“ бяха властите, пред които се отчиташе. И добави: „Те се страхуват от тези, които мислят за луди, а още повече от тези, които мислят за гении. Всъщност мечтаят за един бъдещ еднообразен свят, където много умните хора ще са длъжни да ходят с каска на главата, от която ще звучат глупави мелодийки, за да им пречат да мислят спокойно. Ще забулят красивите жени, ще облекат пъргавите с оловни жилетки. И всички ние ще станем средни човеци.“
Паскал Финшер извръща глава към Средиземно море. Показва в далечината малка светлинка, която би могла да е някаква звезда, ако не е толкова ясна.
— Ето там… стават странни работи. Убеден съм, че така, както аз се сблъсквам с антихипнозата, така и той се сблъскваше с…
— С кого?
— С колегите си. С пациентите. С помощния медицински персонал. С всички, които се страхуваха от новото. Трябва да отидете там.
Тримата не откъсват поглед от светлата точка, която като че ли ги зове.
— Проблемът — отбелязва Изидор, загледан в острова, където луната вече е огряла гирлянда от дървета, — е, че в психиатрична клиника не може да се влезе току-така.
Паскал Финшер проверява с език дали един от зъбите му не се клати.
— Умберто! Умберто е мъжът от лодката-такси, която прави курсове от пристанището на Кан до острова Света Маргарита и обратно. Присъства на сеансите по обща хипноза и релаксация, които организирам всеки петък. Кажете му, че идвате от мое име.
Хипнотизаторът поема дълбоко въздух и сбръчква вежди. Втренчил е поглед в далечния остров, сякаш е противник, когото се готви да срази.
22.
На екрана на компютъра се появи страничен разрез на мозъка на Жан-Луи Мартен.
Доктор Финшер го бе подложил на позитронна томография, за да установи степента на пораженията. С помощта на тази най-съвременна технология можеше да види всичко, което действаше или бе престанало да действа в черепа на Мартен. Мозъкът представляваше яйцевидно тюркоазносиньо тяло.
Вътрешното море, в което плуват идеите…
Самюел Финшер помоли Мартен да затвори окото си. Целият му мозък се оцвети в синьо. Сетне го помоли да отвори окото и на тилния лоб точно срещу окото се появи бежово петно. Остров сред морето.
Самюел Финшер му показа нарисувана ябълка. Бежовият остров нарасна и придоби по-сложна форма.
После постави пред Мартен пощенска картичка с изглед от Кан и бежовото петно се увеличи още повече. Отбеляза си, че зрителното възприемане на околния свят беше незасегнато. С помощта на все същия апарат провери слуха му. Пусна му камбанен звън. Ново, по-издължено островче се появи в теменната зона, разположена по-напред. При прослушването на симфонична музика се нарои цял архипелаг от островчета, напомнящи Индонезия.
Финшер провери и останалите сетива и установи, че нито едно от тях не функционира. Никакво островче не се появи след убождането с игла, след поставянето на парче лимон върху езика му и на флаконче с оцет под носа му.
После доктор Финшер провери дали Жан-Луи Мартен разбира думите. Произнесе „ябълка“ и бежовото петно придоби формата на истинска ябълка.
Благодарение на позитронната томография наскоро бяха установили, че мисълта за даден предмет и действителното му виждане активират едни и същи мозъчни участъци.
Отначало доктор Финшер изброи някои най-прости понятия: „дъждовна утрин“, „облачно небе“, после все по-абстрактни: „надежда“, „свобода“, „щастие“. Всеки път просветваха едно или няколко островчета, показвайки, че понятието възбужда точно определени части от мозъка на Жан-Луи Мартен.
В края на сеанса на Самюел Финшер му хрумна да изпита чувството за хумор на пациента. Според него чувството за хумор бе барометърът за общото здравно качествено и количествено състояние на всеки мозък. Най-добрият пулс на съзнанието. Центърът на смеха бе локализиран за първи път през март 2000 г. от Ицхак Фрид, който, изследвайки причината за епилепсията, бе открил една точка в левия преден лоб, точно пред зоната на говора, която отключва смеха.