Крадецът на шоколад

Устните ѝ се свиха ядосано и тя пламна от обида. Тя не... е, тя наистина дебнеше и преследваше Силвен, но беше отвратително от негова страна да го каже на глас по този начин.

– Избрах ресторанта напълно случайно – нима той си въобразяваше, че тя би си причинила нарочно подобно мъчение?

– Има учудващо голям брой добри ресторанти в Париж, които не са в моя квартал – изтъкна той.

Беше трудно да се поддържа разговор е невъзпитан човек, който се възползваше от всяка възможност, за да я настъпва но болезнените места. Дали повечето разговори в Париж приличаха на дуел по фехтовка, или просто те двамата имаха специална връзка?

– Нямах представа, че живеете наблизо.

Той примигна, без да знае какво да каже.

– Не знаете ли къде живея?

Кейд беше убедена, че разполагаше с тази информация някъде в досиетата. Просто не беше обърнала внимание на домашния му адрес.

– Ще потърся тази информация, ако така ще се почувствате щастлив.

Още една пауза.

– Вие се интересувате само от моя шоколад, нали?

Кейд го изгледа равнодушно. Какво си въобразяваше той?

Какво си мислеше? И дали му харесваше онова, което си мислеше? Ако да, как точно му харесваше? С арогантно удовлетворение или с нещо друго...?

– Мисля, че споменах интереса си към вашия шоколад при  първата среща – изрече тя натъртено. – Всъщност убедена съм, че моята асистентка е намекнала за това, когато е уговаряла моето посещение тук.

Той направи неясен жест при споменаването на тяхната първа, вбесяваща среща.

– Помислих, че вие просто искате да посетите моята лаборатория, докато сте в Париж. Съгласих се в знак на най-обикновена любезност.

– Не бях забелязала, че любезността е водещ мотив в постъпките ви – отбеляза безизразно тя.

В шоколадовокафявите му очи моментално проблесна възмущение.

– Дори в момента проявявам любезност!

Да не би от любезност да докосваше с пръст устните ѝ, докато ѝ поднасяше разкошен горчив шоколад? Защото ако беше така, тя щеше да го убие.

Него и любезната му приятелка.

– Приготвям ви шоколад – добави той. – По-любезен от това не мога да бъда.

Наистина ли, помисли си тя, безвъзвратно съблазнена и сразена.

Значи приготвяше шоколад, импровизираше тук само за нея?

– Но ако се опитате да го продадете или да поставите моето име отгоре, или да го възпроизведете в някаква масова, опорочена версия на псевдошоколад, ще се обърна директно към съда в Съединените щати, където ще ви осъдя да ми платите няколко милиона долара.

– Може ли да прескочим частта със съдебния процес и просто да сключим договор – предложи Кейд. – Вие пак ще получите милиони, при това по един значително по-лежерен начин.

Силвен Марки стисна зъби. Той взе големия нож и го плъзна по големия блок, отрязвайки втори лист шоколад със светкавична бързина.

Стомахът на Кейд се сви от вълнение при мисълта колко се беше сдържал преди малко, когато ѝ показваше правилното движение. Същата тръпка премина и по някои други части на тялото ѝ. Този мъж я караше да се разтапя като шоколад.