Крадецът на шоколад

Той мина мълчаливо покрай другите ученици, без да прекъсва Паскал, и спря пред нея.

Юмруците ѝ се притиснаха толкова яростно в мрамора, че той се запита дали нямаше да нарани кокалчетата на пръстите си. Очите ѝ гледаха толкова напрегнато, сякаш крещяха безмълвна молба.

Молба?

Защо си се вкопчила в това желание толкова силно, прииска му се да я попита. Какво толкова важно търси тук жена като теб, щом си готова да преглътнеш думата моля?

Семейство Кори притежаваха приблизително 30 процента от какаовите плантации в света. Притежаваха ги. Те финансираха цели институти, които бяха единствената преграда между шоколатиерите като него и нашествията от вещерска метла[21], които можеха да унищожат цели реколти. Бяха известни с това, че бяха повели движението за подобряване условията на труд на работниците в какаовите плантации. Съзнанието за властта и щедростта на семейството ѝ би трябвало да го благоразположи към нея, но... тя беше платила вечерята му, сякаш бе просяк.

Не, по-лошо, сякаш той беше нейното шоколадово жиголо или нещо подобно.

– Мадмоазел Кори – произнесе вежливо той, достатъчно високо, така че всички присъстващи да чуят нейното прочуто име. – От шоколадови фабрики "Кори" – добави той, в случай че учениците не бяха направили връзката. – Присъствието ви сред нас е истинско удоволствие. Може би се надявате да научите нещо ново за шоколада?

Кейд прехапа устни. Беше се озовала натясно, след като го беше помолила с очи да ѝ позволи да остане. Не можеше да заяви, че не иска да научи от него нещо за шоколада. Не можеше и да го удари, нищо че явно изпитваше желание да го направи.

По някаква причина нейното очевидно желание да го нападне с голи ръце изпрати вълнуваща тръпка по гръбнака му. Силвен трябваше да овладее тези вълнуващи тръпки. Предишната вечер се беше увлякъл в историята с босилковосметановия сос. Защо си падаше толкова много по красиви, горди жени, които умееха да се наслаждават на фините удоволствия и живота?

Той запази фасада на хладно превъзходство, но чувстваше ускорените удари на сърцето си, докато се дуелираше за контрол с нея.

– Ще се радвам да науча какво умеете да правите с шоколада – каза тя на френски, с ясен глас, който вероятно използваше на бизнес преговори, когато залозите възлизаха на милиони долари, така че всички да могат да я чуят.

Той сви устни. Тя беше тръгнала по трудния път, пътя на честността, което веднага ѝ даде предимството на моралното превъзходство.

– Казах в два дни... – тя замълча, търсейки правилната дума на френски.

Грегори имаше право, по дяволите; акцентът ѝ наистина беше възхитителен.

– Казах ви преди два дни. Преди два дни – успя да довърши тя.

– О? – продължи предизвикателно той. – Защо не избрахте Доминик Ришар?

– Ако Доминик Ришар прояви желание да ме посвети в някои от неговите тайни, ще се радвам да бъда и негова ученичка – Кейд не пропусна да произнесе името Доминик Ришар също толкова ясно и отчетливо, колкото последното си изречение.