Крадецът на шоколад

Значи такава беше традицията. И единственият начин, по който тя искаше да наруши тази традиция, беше, като се потопеше в света на онзи шоколад, който се беше превърнал в нещо изключително, още преди раждането на страната ѝ.

– Тогава ще приготвим нещо с канела – той се доближи до рафтовете с кафявите стъклени бутилки и взе няколко пръчки канела. После взе и кубче масло, извадено да омеква. – Кажете го пак на английски?

– Канела – повтори безпомощно Кейд.

Погледът му натежа от знойна недоизказаност.

– На английски тази дума канела притежава някакво особено очарование. Заредена е с повече тайнственост и екзотика.

– Защото е мелодична – опита да каже тя. Но не можа да се сети как беше грях на френски. – Peche?

Плътните черни вежди се начумериха.

– Канела и праскови? В шоколада? Не мисля...

Той се замисли, явно неспособен да отхвърли нито едно съчетание от вкусове, без преди това да го подложи на сериозен анализ.

– Не – съгласи се Кейд. – Без праскови. Само канела.

– Захаросани праскови, може би – промълви той. Захаросани праскови. – Но нямам под ръка, освен това сега не им е сезонът. Може би мога да поръчам специална пратка от Ница. Там има пазар, където можеш да намериш захаросани продукти през есента.

Така ли правеше той, запита се Кейд. Дали бродеше из пазарите, погълнат от гледките, вкусовете и ароматите, докато в ума му се въртяха вълшебни шоколадови заклинания, вдъхновени от новите преживявания?

Прииска ѝ се да го заведе в Мароко, в Индия, ако още не беше ходил там. Прииска ѝ се Силвен да я заведе в Ница, на пазарите, които само той знаеше. Можеха да обикалят хванати за ръце, да откриват вкусове и аромати.

Какво се случваше в главата ѝ?

Не беше здравословно всичките ѝ мечти за Париж да кристализират около този човек. Той я презираше. И предишната вечер беше излязъл с красива блондинка.

– Вземете – той ѝ подаде пръчките канела и кимна към тенджерката със сметаната. Тя ги пусна вътре, наблюдавайки как белите капки обляха кафявите канелени пръчки. – На слаб огън – той задържа погледа ѝ за момент. – Винаги се започва със слаб огън.

На слаб огън.

Ако това беше слабият огън, Кейд не знаеше дали да копнее за истинската жар, или да се страхува от нея.

Ужасът и копнежът представляваха много могъща комбинация от вкусове.

Тя постави тенджерката до котлона, погледът ѝ обходи помещението, преброди големите чували от зебло с неизвестно засега съдържание, пробяга по кафявите шишета, до вратите към склада. Кой знае какви богатства се криеха там? Коя дума отключваше тези врати? "Какао, отвори се"!

Кейд се опита да прецени какво беше слаб огън според френските мерки за температура и как се командваше печката. Да видим, тя знаеше това. Щом идеалната температура за съхраняване на шоколада беше 17 градуса по Целзий, тогава – ръката на Силвен обхвана нейната, насочи я и натисна две копчета.