Крадецът на шоколад

– Така... какво искате да направите от този шокола?

– Всичко, каквото ми кажете вие – отвърна Кейд, опитвайки се да вложи насмешливост, да му припомни, че тя вземаше уроци и трябваше да следва указанията на майстора. Но не прозвуча точно така. Гласът ѝ беше прекалено глух и унесен.

– Всичко? – Силвен ѝ се усмихна така, че я накара да се почувства като любимата жертва на своя учител. – Наистина.

Върху всяка работна повърхност бяха наредени необходимите сладкарски прибори, така че да са под ръка на учениците. Той взе един голям месарски нож с острие, прецизно като шепота на суфльор. Естествено, неговата готварска куртка му стоеше идеално, като излята, подчертавайки изправените му рамене и стройна талия. Три четвъртите ръкави разкриваха стегнати, изваяни ръце с характерните за професията му мускули.

– Бихте ли ми помогнали да нарежа този шокола, мадмоазел?

Имаше само един нож. Как се очакваше да му помогне в рязането? Кейд се огледа за втори нож.

– Вземете – той хвана ръката ѝ и я постави върху дръжката на ножа. Неговата ръка върху нейната.

Кожата ѝ пламна, сякаш изгоряла на слънце, жадна за обливане с алое и студена вода.

– Знаете ли как се държи нож, мадмоазел?

Да. Кейд беше посещавала семинари за ръчно приготвяне на шоколад, само че не в Париж. И обичаше да готви. Винаги превръщаше начинанието в изтънчено гурме преживяване. Но си замълча, докато неговите дълги, топли, сръчни пръсти наместиха нейните, отворени върху дръжката и опакото на острието, така че да остърже съвсем фини резени шоколад, без да пореже пръстите си.

Острието изглеждаше примамливо остро. В сегашното си нестабилно състояние тя сигурно щеше да се пореже, ако се опиташе да повтори движението сама. Но неговите ръце обхващаха плътно нейните, покриваха пръстите ѝ, пазеха ги от острието.

Заедно, с нейната неловкост, туширана от неговото умение, те отрязаха тънко парче шоколад от тъмния блок. То се нави на масур, натроши се и падна върху хладния мрамор, образувайки съвършена конусовидна купчинка.

Ръцете му докосваха нейните, бицепсите му се притискаха до рамото ѝ. Кейд усещаше очертанията на неговото стройно, силно тяло. Чувстваше как той сдържаше енергията си, овладяваше натрупаните бързина и енергия. Обикновено Силвен не стържеше шоколада толкова внимателно, парче по парче, тя знаеше това. Ножът му сигурно прорязваше блока със същата несъзнателна инерция, с която той дишаше; мускулите, използвани в това движение, вероятно почти не усещаха съпротивлението на шоколада, неговата твърдост под ножа.

Той вдигна една люспа шоколад с пръста си и го поднесе към устните ѝ.

– Опитайте – каза той. – Кажете ми какъв е вкусът.

– Бихте ли показали и на мен как се реже шоколадът? – обади се една от американките, гледайки умолително Паскал от другата страна на масата. – Мисля, че ще ми трябва известна... помощ.

Паскал Гийо отправи към Силвен Марки поглед на закалено търпение. Силвен изобщо не го забеляза, погълнат от Кейд.