Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
Силвен Марки искаше истинска награда.
А нямаше да я намери, падайки си по някоя милионерка, която не се опитваше да скрие факта, че искаше да го купи, заедно с всичко, което беше постигнал в живота.
Групата ученици се разпускаше за обяд. Той вдъхна за последен път аромата на косата ѝ, след което направи едно от най-трудните неща в живота си, след отварянето на вратите на неговата собствена шоколатерия преди години. Отдръпна се от Кейд Кори.
Не знаеше дали го направи в опит да спаси себе си – идиота, или да я накаже, задето проявяваше интерес единствено към неговия шоколад и не към него, но дори успя да ѝ се усмихне.
– Мерси, мадмоазел Кори, че се присъединихте към нас тази сутрин. Опасявам се, че не мога да ви позволя да останете за следобедната сесия, тъй като ще се занимаваме с неща, които не искаме да споделяме с широката публика.
Тя го изгледа така, сякаш я беше ударил. Или по-лошо, сякаш я беше съблякъл гола, под предлог че я съблазнява, а след това се беше изсмял и я беше обърнал с лице към хиляди присмехулни лица.
В очите ѝ се надигна нещо с могъща сила. Неговият пулс се ускори, докато той се подготвяше за нещо, за всичко...
Тя се обърна рязко и тръгна към изхода. Без да каже нито една дума. Без да му даде да разбере каква беше онази могъща сила, която се надигаше в нея.
Силвен Марки тръгна след нея, надявайки се, че тя ще каже нещо.
Вече се ругаеше вътрешно. Всъщност той не искаше тя да си тръгне.
Той просто... си беше помислил, че е в негов интерес да я прогони.
– Струва ми се, че все още носите нашата куртка, мадмоазел – спомена той, когато Кейд Кори посегна към топката на бравата, опитвайки се да измъкне думата от устата ѝ.
Тя се изчерви още по-силно, челюстта ѝ се стегна до невъзможност. Ръцете ѝ трепереха толкова неовладяно върху копчетата, че не можеше да ги разкопчае.
– Вземете – каза той притеснено и вдигна ръце. Той беше идиот. Съществуваше повече от един начин да се държи като идиот и той току-що го беше доказал. Преди миг беше отрязал собствения си нос, за да направи напук на лицето си. – Може ли да помогна?
– Не смейте да ме докосвате – в гласа ѝ вибрираше толкова силен гняв, че той отпусна ръцете си, а четиринайсетгодишният тийнейджър в него се събуди, онзи, който будеше в момичетата единствено отвращение.
Той стоеше непохватно, докато тя се бореше с копчетата едно по едно, разкопчаваше куртката бавно и безславно, под погледите на всички, с пламтящи страни. Силвен се питаше защо тя просто не съдереше куртката – да я смъкне със сила, да скъса копчетата, да я захвърли на пода и може би да хвърли отгоре няколко банкноти за покриване на щетите, а после да изхвърчи навън. Струваше му се някак присъщо за американска милионерка.
Накрая тя съблече куртката, разкривайки отдолу най-абсурдната огромна фланела, която можеше да си представи човек. Силвен не можа да сдържи усмивката си.
– С какво сте облечена? Дошла сте на моето обучение по пижама?
Американци. Притежаваха всичките пари на света и нямаха грам вкус.
Тя го зашлеви с поглед, хвърли куртката в ръцете му и излезе навън.
Силвен Марки остана с куртката в ръце, загледан след нея. Току-що беше позволил на малодушието да го превърне в глупак. Човек не можеше да се изчервява нарочно.
Освен това липсата на Кейд Кори, която да побърква умело, когато знаеше, че би могла да го прави, съсипа остатъка от деня му.
А той имаше само телефонния номер на секретарката ѝ. Ами ако тя повече не се върнеше?
ДЕВЕТА ГЛАВА
Вината щеше да бъде изцяло негова, реши Кейд, когато срамът и онова неясно чувство, граничещо с болката на разбито сърце, отшумяха дотолкова, че да отстъпят на жаждата за мъст. Той можеше да се сърди само на себе си.
Високият шадраван в Халите изстрелваше високи струи вода, които падаха в широкия басейн, привличайки гълъби, туристи, влюбени и пъстра сбирщина от нехранимайковци. Повечето магазини бяха затворени в неделя, така че мястото беше още по-живописно, отколкото през седмицата. Появата на Кейд беше посрещната с няколко неприлични предложения от страна на местните кибици. Тя ги игнорира царствено, докато се оглеждаше за магазина, който вече беше издирила в Гугъл.
Изпита облекчение, когато се увери в достоверността на рекламата, че магазинът работеше в неделя, когато разпоредбите по отношение на търговските обекти не бяха чак толкова стриктни, точно преди някой от ухажорите ѝ да намери сили да се надигне от мястото си и да я заговори.