Трубадур

— Искам да знаеш, че наистина съжалявам…

— Съжаляваш ли? Та ти ме погуби! — процедих през зъби аз. — Ти унищожи живота ми и всичко, което бях постигнал!

— Направих го, защото те обичах! — рече Сибила и седна в леглото.

— Когато обичаш някого, не го правиш нещастен! — отвърнах ѝ аз.

— Но ти щеше да си щастлив с мен!

Заля ме вълна от спомени. Призля ми. Към силните емоции, умората и глада от днес се присъединиха Сибила и това, което тя ми причини, когато бях млад. Идеше ми да я удуша, тук и сега, без да ми пука за Херцога и двестате му бойци.

— Нима ти не ме искаше? — попита Сибила и се наведе напред, подпирайки се на една ръка. Гърдите ѝ, наполовина оголени от бюстието, се люшнаха към мен. Опита се да ме докосне с опакото на дланта по лицето, но аз отбих ръката ѝ с нетърпящ възражение жест.

— Замълчи в името на своите богове!

— Нима никога не съм възбуждала страстта ти? — продължи тя.

— Беше само веднъж! — не можех да отрека, защото си спомнях всичко, все едно беше вчера. — Позволих си да ти дам утеха…

— Но ми даде надежда! Защо? Защо ме накара да вярвам в нещо, което за теб няма никакво значение?!

— Не съм целил да те карам да вярваш в каквото и да било — отрекох аз. — Смятах, че си получила това, което търсеше и че нещата щяха да свършат дотам!

— Ала за мен беше едва началото!

— Да, началото на моя край, проклетнице!

— Мога да ти се реванширам! — каза тя и сключи пръсти като за молитва. — Ще бъда, ако искаш, не твоя жена, а твоя слугиня, робиня, куче твое!

Гледах я как се моли насреща ми, сълзите се стичаха от очите ѝ и размазваха черния грим. Стоеше на колене пред мен, млада, красива и унизена, чакаща една моя дума. Ако помежду ни не стояха седем години мрак, щях да се прекърша и да я прегърна, да я направя щастлива и да забравя. Но мракът беше там и падането му над живота ми бе дело на Джехане, дъщерята на Яред.

— След всичко, което изтърпях заради теб, по-скоро ще сляза в Ада! — рекох.

— Адът? Аз вече минах през Ада заради теб, Трубадур! — извика тя и след това се хвърли по гръб на леглото. Очите ѝ се заковаха в тавана и с треперещ глас Сибила-Джехане ми разказа за патилата си. След моето напускане Яред я направил за наказание държанка на богат грък, после гъркът я разменил на свой гост срещу един Мерцедес МЛ. Новият ѝ мъж се оженил за нея, но скоро след това бил убит от конкуренцията. Убийци преследвали и Сибила, но благодарение на Яред тя се спасила от тях. Баща ѝ я пратил на остров Крит, където да прислужва и шпионира в дома на един от неговите най-големи клиенти. И след три безплодни години на Крит, Яред я забравил, не искал да има нищо повече с нея. Тя се опитала да се прибере у дома, но незнайно защо, била изпъдена. Докато се чудела какво да прави в Истанбул без опеката на Яред, се запознала с български бизнесмен, който успял да я благоразположи към себе си и я довел тук, в Батак. Ежедневието в една стая обаче не съвпадало с представата ѝ за добър живот. Сега, натъквайки се ненадейно на Херцога, тя решила, че може да предизвика интереса на баща си и да си възвърне благоразположението му.