Трубадур
- Автор: Стефанов Стефан Д.
- Серия: Колекция "Дракус" #10
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&Art Studio
- ISBN: 978-954-8633-75-8
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Трубадур». Краткое содержание книги:
Добрите намерения водят в Ада — и точно по този път е тръгнал Трубадур — мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума — незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде — както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто — за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
— Нещо такова — тя махна с ръка в знак, че иска да приключи темата. — Идея си нямаш колко трудно бе да измисля примамлива за баща ми схема в рамките на два дни! Ако се върнеш у дома, ще разбереш много повече.
Нямах и желание. Докато пътят ми съвпадаше с този на Херцога и Яред, щяхме да вървим заедно. Моята цел бе да се добера до прословутия вълшебник.
— Какво знаем за обекта, Джехане? Как щеше да действа Югюр?
— Свикни да ме наричаш Сибила, докато сме тук! Е, кодово име: Магьосник; не ни трябва предишното — рече Сибила. — Вероятно местен учен-отшелник; саможив, отделен от социума. Преди пет години станал приближен на Христо Благовестов, брата-аутист на Херцога. Според източниците ни е започнал да упражнява влиянието си над Христо още преди седем години. Вероятно е някакъв тип медиум, подозираме и че е опитен в хипнозата. Има данни, че е вещ в психоанализата и освен това е манипулативен тип. Сам по себе си не би трябвало да представлява заплаха за теб.
— Как ще стане извличането на Христо Благовестов? — попитах аз.
— Твоята работа е да отстраниш Магьосника — отсече Сибила. — За останалото ще получиш директива на място.
Последното, което чух, не ми хареса. Директиви на място не носеха нищо добро за изпълнителя. Само допреди минути Сибила ме увещаваше да се върна и да коленича пред Яред, а сега ме пращаше на мисия без план за измъкване.
— Има ли предпочитан маршрут?
— Да, ще плувате до отсрещния бряг.
Този път не скрих изненадата си.
— Ще плуваме?
Тя кимна утвърдително.
— Нахрани се добре и поспи два ча̀са. В пет сутринта ще преплувате язовира, ще изкатерите скалите, ще проникнете в имението и ти ще убиеш Магьосника, а партньорът ти ще осигури извличането на Христо Благовестов и пътя ви назад. Инфилтрирането по суша е невъзможно — охраната бди денонощно. Ако потеглите с лодка също ще ви забележат рано. Остава само един вариант — да плувате до отсрещния бряг. Мъглата ще ви осигури прикритие.
Звучеше толкова лесно казано от нежните ѝ уста. На мен ми причерня.
— Не се преструвай — усмихна ми се широко Сибила. — Знаеш как да се справиш!
Минута по-късно вратата се отвори и нахлуха Херцога и Спиридонов. С все така приповдигнато настроение и тупайки ме свойски по рамото, организаторът на този цирк ме отпрати да си почина. Като насън се озовах в друга стая, където ме чакаха гореща вана, поднос с храна и широко легло. Колкото и да ме тревожеха мисли за предстоящата задача, аз се предадох на съня, който отлагах вече близо денонощие.
Събудих се в момента, в който вратата се отвори. Пръстите ми стиснаха пистолета под възглавницата, но заплаха нямаше — бе един от мъжете в черно, които охраняваха Херцога.
— Добро утро. Имаш десет минути, за да се приготвиш — каза ми той и затвори вратата след себе си.
Седнах в леглото и потърках очи. Чакаше ме работа.
Заведоха ме до брега, където ни очакваше екип с водолазни костюми. Групата се състоеше от трима — двама мъже и една жена. Подадоха ми черен неопренов костюм като техните и ми помогнаха да го облека. Единственото, което запазих от облеклото си, бе стилетът — побра се удобно в джоб на колана. Партньорите ми носеха маски и нямах възможност да видя нещо повече от очите им. Тези на жената бяха с леко монголска извивка, черни и безстрастни. Нямаше как да преценя дали е красива, или не, или пък дали съм я виждал някъде преди.
Над водата продължаваше да се стели тънка мъгла, като по поръчка за промъкване. Езерните вълни се плискаха глухо в брега. Наоколо нямаше жива душа.
Подадоха ми пистолет УСП със заглушител и картечен пистолет МП5 модификация СД6 — също със заглушител.
— Имате по-малко от час, за да се доберете до отсрещния бряг — рече Спиридонов. — И тридесет минути в имението. Югюр и Елиз влизат, а другите двама чакат за извличане на брега. Ако се провалите, ще щурмуваме. Придържайте се към плана и успех!
Огледах „колегите“ си — никой от тях не носеше пакет, който да прилича на надуваема лодка. Нима щяхме да плуваме с Христо на връщане? Вече ми беше трудно да си представя Яред в организацията на тази акция.
Останалите изглеждаха готови. До последно се надявах поне на някакви снимки на имението, в което ми предстоеше да проникна, но уви. Спуснахме се в студената вода и започнах да осъзнавам в каква глупост съм се забъркал.
Няма смисъл да описвам плуването в мрака — знаехме посоката, мъглата ни обгръщаше отвсякъде и с всяко замахване се молех проклетият бряг най-после да се появи. Елиз плуваше отпред, следвах аз, а зад мен — другите двама катили. В един момент усетих нещо много неприятно — товарът ми плавно олекна и докато се осъзная, бях останал без автомат. Бързо се гмурнах на по-дълбоко и размахах ръце, но не успях да го напипам — вече пропадаше към дъното.