Трубадур

— Поздравявам ви за успеха! Предполагам, че вече опираме до моята роля в плана? — попитах аз. Надявах се да съм познал, защото идея си нямах какъв е този велик план, започващ с окупацията на град с близо четири хиляди души население.

— Правилно, навлизаме в етап, в който стратегическият ум и решителните действия трябва да бъдат подкрепени от убийствена точност и професионален опит! — отговори Херцога.

— Херцоже, макар и да имам вече информация за задачата, бих искал да чуя още веднъж всичко от вас самия — рекох аз. Не виждах смисъл да рискувам и да се изложа в по-късен момент, а вече можех да преценя, че Херцога беше роб на егото си и да говори за себе си щеше да му достави удоволствие.

— Разбирам, седни! Милата ми гълъбица ти е разказала част от плана, но ти искаш да чуеш гениалния замисъл от онзи, който го е създал!

Аз се настаних на една от възглавниците. Хвърлих един поглед към жената на леглото — тя все така лежеше по корем, с ръце, скръстени под брадичката, и лениво поклащаше единия си гол крак, сгънат в коляното. Очите ѝ гледаха някъде встрани. Дали тя бе въпросната гълъбица?

Херцога седна до мен и започна да разказва:

— Преди години тези земи ми принадлежаха — баща ми завеща огромен бизнес на мен и брат ми! Всеки един човек в града работеше за нас или бе силно зависим от нас. Живеехме като местни феодали с по-малкия ми брат.

— Никога не съм чувал за брат Ви, херцоже — рекох аз, а това бе и самата истина.

— И това си има обяснение! За жалост брат ми е аутист! Никога не е бил способен да се оправя сам, камо ли да се занимава с бизнес! Но винаги е бил мой брат и е получавал всички необходими блага. Баща ми, честно казано, се срамуваше от него и ограничаваше контактите му със света, но той е мой брат и аз няма да позволя това да се случва за в бъдеще! Преди години местни новобогаташи решиха да използват Христо и да се набъркат в бизнеса ми. Някой успя да вземе негов подпис върху пълномощно, което по-късно им помогна да ме съсипят. Особена роля изигра един мерзавец, един шарлатанин, който влезе като змия в дома ни и обсеби брат ми! Оказах се заобиколен от предатели и бях принуден да се оттегля в чужбина и да помоля за помощ други аристократи, европейци, за да възвърна това, което бе мое и на брат ми.

— Те ли осигуриха войската?

— Да, именно моите приятели ми съдействаха с пари и връзки. Повечето ми наемници са сърби, има съвсем малко българи. Двеста души общо! С тяхна помощ окупирах града. Скоро ще си върна и бащиния дом! Всичко това се случи преди три дни — оттогава се спотайвам тук и кроя планове; цял късмет, че попаднах на Сибила и нещата се опростиха.

— Нямаше ли съпротива?

— Никаква, нали ти казах! — усмихна се той. — От една страна, да гледаш дулото на автомата от упор е некомфортно, от друга страна, хората ме познават и ме обичат. Тези, които разбраха, че именно аз командвам войниците, се успокоиха.

Трудно ми беше да повярвам как първенците на Батак са посрещнали Херцога и неговите сърби като крепостни селяни техния завръщащ се от кръстоносен поход феодал. Но едно можех да му призная — действаше със замах.