Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Надавам леко, раздразнено възклицание и бутвам огледалото обратно към нея.
— Успокойте се — препоръчва тя. — Вие сте най-прекрасната кралица на Шотландия. Нека това ви бъде достатъчно. А съпругът ви явно е доволен от вас.
— Питам се дали е могъл да ме види през тази брада — казвам сърдито. — Чудя се дали може изобщо да види нещо.
— Може да види вас — казва ми тя назидателно. — Не са много нещата, които му убягват.
Лордовете от неговата свита го довеждат до вратата на спалнята, като пеят непристойни песни и подмятат шеги, но той не ги допуска в покоите ни. Когато влиза, пожелава лека нощ на дамите, така че всички ни оставят и трябва да се простят с надеждата, че може да наблюдават споделянето на леглото. Осъзнавам, че прави това не от някакъв свян, защото той не е свенлив, а от добрина, заради мен. Наистина няма нужда. Не съм дете, аз съм принцеса; родена съм и съм отгледана за това. Цял живот съм живяла в блясъка на двора. Знам, че всеки винаги знае всичко за мен и постоянно ме сравнява с други принцеси. Никога не ме преценяват по собствените ми качества, винаги са гледали на мен като на едно от четирите деца Тюдор, а сега ме преценяват като една от три сестри с кралска кръв. Никога не е честно.
Джеймс съблича сам, като обикновен мъж от неблагороден произход, финия си дълъг халат, така че застава пред мен по нощна риза, а после я изхлузва през главата си. Чувам подрънкване като от тежка огърлица, когато голотата му се разкрива пред мен сантиметър по сантиметър, докато смъква нощната си риза. Здрави, силни крака, покрити с гъсти, тъмни косми, туфа тъмни косми на чатала му, и членът му, щръкнал неловко нагоре като на жребец, тъмната линия на космите по плоския му корем, а после…
— Какво е това? — питам, когато виждам кръг от метални халки около кръста му. Оттук е идвало лекото издайническо дрънчене.
— Това е мъжеството ми — казва той, умишлено разбирайки ме погрешно. — Няма да ви нараня. Ще бъда внимателен.
— Не това — казвам. Израсла съм в кралски двор, но цял живот съм била близо до конюшни и фермерски животни. — Зная всичко за това. Какво е това около кръста ви?
Той докосва леко колана с пръст.
— О, това ли.
Сега виждам, че поясът е протрил кожата му до кръв. Има шипове и драска кожата му всеки път, щом помръдне. Около кръста му кожата е груба и покрита с белези; сигурно носи това нещо от години. От години изпитва постоянно дразнещо неудобство, защото всяко движение, което прави, одрасква кожата му.
— Това е трънен пояс — казва той. — Сигурно сте виждали такъв преди. Вие, която знаете толкова много за света, че когато виждате члена на съпруга си в първата брачна нощ, вече знаете всичко за него?
Изкикотвам се сподавено.
— Нямах предвид това. Но за какво служи тръненият пояс?
— Служи, за да ми напомня за греха ми — казва той. — Когато бях млад, приблизително на вашата възраст, извърших нещо много глупаво, нещо много нередно. Извърших нещо, което ще ме изпрати в ада. Нося го, за да ми напомня, че съм глупав и че съм грешник.
— Ако сте били на моята възраст, тогава никой не може да ви вини — уверявам го. — Можете просто да се изповядате. Да се изповядате и да ви бъде определено покаяние.
— Не може да ми бъде простено само защото съм бил млад — казва той. — И вие също недейте да мислите, че можете да получите прошка заради това. Не може да ви се прощава само защото сте млада или защото сте от кралско потекло, или, във вашия случай, защото сте жена и умът ви е по-неустойчив от ума на един мъж. Вие сте кралица; трябва да се придържате към най-високи стандарти. Трябва да бъдете благоразумна, трябва да бъдете предана, думата ви трябва да бъде обвързваща, трябва да отговаряте пред Бог, не пред свещеник, който може да опрости греховете ви. Никой не може да ви даде опрощение за глупостта и греха, ако сте кралска особа. Трябва да се стараете никога да не вършите глупост или грях.
Поглеждам го, малко ужасена, докато се извисява над мен в брачните покои, с щръкнал и готов член, с голяма верига, врязваща се в кръста му, строг като съдия.
— Трябва ли да я носите сега? — питам. — Искам да кажа, точно в този момент?
Той се разсмива.
— Не — казва, навежда глава, разкопчава веригата и я сваля. Идва до леглото и ляга до мен.
— Сигурно е по-добре да я свалите — казвам, водейки го към мисълта, че може да я махне завинаги.
— Няма причина да бъдете издраскана заради моите грехове — казва той мило. — Ще я свалям, когато съм с вас. Няма никаква причина тя да ви наранява.
Не боли, защото той е внимателен и бърз и не се отпуска с цялата си тежест върху мен — не е тромав като жребец на полето, а умел и грижовен. Има нещо много приятно в това, да бъда милвана по цялото тяло, като котка в нечий скут, ръцете му ме обхождат навсякъде, зад ушите и в косата ми, и надолу по гърба и между краката, сякаш няма нито едно местенце, на което той да не може да превърне кожата ми в коприна, а после в сметана. Денят е бил дълъг, аз се чувствам замаяна и сънлива, и изобщо не усещам болка, по-скоро нещо като леко изненадващо проникване, а после някакво топло раздвижване, и точно когато започвам да усещам тежест и тласък, и ми идва в повече, всичко свършва и вече се чувствам само стоплена и милвана.