![Пръстът, който те сочи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/7/prstt-kojto-te-sochi-bg-download.jpg)
Пръстът, който те сочи [bg]
- Автор: Пирс Йен
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-049-2
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Пръстът, който те сочи [bg]». Краткое содержание книги:
Прецизно проучен и брилянтно измислен… внушителен труд. Sunday Telegraph
Тя говори повече от час и в речта ѝ се съдържаше хармонията на група от най-изкусни музиканти, а думите ѝ плаваха над нас и ни подхващаха, докато всички сякаш се превърнахме в музикални кутийки, вибриращи и резониращи в отговор на словата ѝ.
Когато много пъти после препрочитах записаното, се разочаровах от самия себе си, от недостатъчното си умение, защото в писаното слово напълно отсъства духът, не ми се е удало да предам нито съвършената любов, за която говореше тя, нито преклонението, което събуждаше у слушателите си. Аз съм като човек, който, събудил се от прекрасен сън, с жар записва видяното, а после установява, че на хартията са само думи, лишени от чувства, сухи като черупка, от която самият плод е изваден.
— На всички казвам: много пътища водят към моята врата; има широки и тесни, прави и криволичещи, има удобни и равни, и други — стръмни и осеяни с опасности. И нека никой не твърди, че неговият път е единственият и верният, защото би го казал само от невежество.
— Духът ми ще е с вас, ще лежа върху земята, езикът ми ще е покрит с прах, ще вдишвам пръстта; ще отдам млякото от гръдта си на земята, майка на нашите майки, и на Христос, баща, съпруг и съпруга. Нощем го нося притиснат към гърдите си като торбичка с уханни билки и съзирам у него себе си. Виждам душата си, отразена върху лицето му, оставя печата от дъха си върху гърдите ми с огъня на любовта, която изгаря, изцелява и сгрява подобно на лятно слънце след дъжд.
— Аз съм невестата на агнеца и самият агнец; не ангел или пратеник, а аз, Бог, слязъл от Небесата. Аз съм сладостта на духа и медът на живота. Аз ще бъда в гроба с Христос и ще се въздигна след предателството. Във всяко поколение Месията страда, докато човечеството не се отвърне от злото. Вие чакате царството небесно, но аз ви казвам, че го виждате с очите си. То е тук, винаги достижимо за вас. Край на религията и всички секти, изхвърлете Библиите си, те вече не са ви нужни, забравете нашата традиция и слушайте само моите слова.
— Моята благодат, моят покой и моята милост ще пребъдат с вас. Малцина виждат идването ми и още по-малко ще видят как си отивам. Тази вечер започват последните дни и вече се събират онези, които искат да ме заловят, същите хора като преди, същите, както винаги. Прощавам им сега, защото вече няма да помня грехове и беззаконие; тук съм да дам изкупление с кръвта си. Трябва да умра, както всичко трябва да умре и ще продължи да умира във всяко поколение.
Както вече казах, от всичко казано запомних само няколко откъса, които се движеха от пълно здравомислие дълбоко към мрака на лудостта и после обратно, простотата се сменяше с непонятност, но и двете се преплитаха така, че не можеха да бъдат отличени. Това не смущаваше никого сред слушателите, не смущаваше и мен. Не се гордея с плена на моето съзнание, припомням си го с болка, но не възнамерявам да се защитавам или да си търся оправдание. Просто го разказвам, както беше, и на онези, които ме приемат с присмех (както бих го сторил и аз, ако бях страничен човек), ще кажа само едно: не сте били там и не знаете каква магия създаде тя. Бях целият в пот като при най-силна треска и един от многото, по чиито страни течаха сълзи на радост и тъга. Подобно на всички останали почти не забелязах кога думите престанаха да се леят от устата ѝ и тя излезе през малка странична врата. Мина може би четвърт час, преди унесът да ни напусне, и също като театрална публика след края на представление един по един започнахме да идваме на себе си, усетили, че крайниците и мускулите ни са сковани, сякаш цял ден бяхме работили на полето по жътва.
Беше настъпил краят на събранието и стана ясно, че тези хора бяха дошли тук с единствената цел да слушат Сара; в този град тя бе добила слава, която вече се ширеше надалеч. Достатъчно бе да се спомене, че може би ще говори, и на определеното място без оглед на лошо време и опасност от преследване се стичаха мъже и жени — бедните, недодяланите, от нисък произход. Както и всички други в склада, не разбирах какво да правя сега, когато всичко завърши, но след малко време се осъзнах, сетих се, че трябва да взема коня и да се върна в Оксфорд. Пълният покой все още не ме бе напуснал, намерих добичето, където го бях оставил, и се отправих към дома.