Пръстът, който те сочи [bg]

— Ако отида при някой като Лоуър и му разкажа на какво съм станал свидетел, ще стори всичко по силите си да те излекува.

— Когато си тръгнах тази вечер, до мен се приближи жена, падна в краката ми и целуна ръба на роклята ми. Каза, че миналия път, като съм била в Абингдън, детето ѝ умирало. Аз съм минала покрай вратата им и детето мигновено оздравяло.

— Вярваш ли ѝ?

— Тя го вярва. Майка ти го вярва. И още много в последните години са ми приписвали такива деяния. Господин Бойл също е чувал за това.

— Ами майка ми?

— Измъчваше я болка в подутия глезен. Тя я правеше много раздразнителна и заради това понечи да ме бие. Задържах ръката ѝ, за да я спра, и тя се кълне, че в този момент и болката, и подуването на ставите ѝ изчезнали.

— На мен нищо не ми е казвала.

— Аз я помолих да мълчи. Ужасно е да имаш подобна репутация.

— А с Бойл каква е работата?

— Чул нещо и решил, че вероятно имам някакви познания за лековити билки и отвари, така че ме помоли за тетрадката ми с рецепти. Трудно беше да му откажа, а нямаше как да му призная истината.

Помежду ни настана тишина, прекъсвана само от тропота на конските копита и от свистенето на дъха на добичето в студения въздух.

— Не искам това, Антъни — промълви тя и долових в гласа ѝ страх.

— Кое?

— Каквото и да е то. Не искам да съм пророчица, не искам да церя хора, не искам да идват при мен и не искам да понеса наказание за онова, което не желая, но не мога да предотвратя. Аз съм жена, искам да се омъжа, да остарея, да бъда щастлива. Не искам унижения и затвор. Не искам онова, което съвсем скоро предстои да се случи.

— За какво говориш?

— При мен дойде ирландец, той е астролог. Каза, че ме видял в звездните карти, и дойде да ме предупреди. Каза, че ще умра и че всички искали смъртта ми. Защо, Антъни? Какво съм направила?

— Сигурен съм, че той греши. Кой вярва на такива хора?

Тя мълчеше.

— Замини, щом това те тревожи. Напусни града.

— Не мога. Нищо няма да се промени.

— Тогава ти остава да се надяваш, че ирландецът се лъже и че си побъркана.

— Дано е така. Страх ме е.

— Убеден съм, че няма нищо страшно.

Размърдах рамене, за да се отърся от злокобния повей, сгъстяващ се около нас, и в този миг осъзнах колко глупав е разговорът ни. Записан на хартия изглежда още по-безсмислен.

— Не изпитвам особено доверие към ирландци и астролози, а според скромното ми мнение в околността е пълно с пророци и месии, които търчат да възвестяват своята мощ. Крайно необичайно е за пророк да се моли чашата да го отмине.

Това поне я накара да се засмее, но забеляза загатването, защото добре познаваше Библията, и ме погледна с любопитство, когато произнесох тези думи. В интерес на истината аз самият не го забелязах и си го спомних много по-късно, а тогава въпросният цитат бързо се изтри от паметта ми. Носехме се в бавен тръс по зимния път.