Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Торбарите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Торбарите [bg]

Электронная книга - «Торбарите [bg]». Краткое содержание книги:

… А зад армиите на севера дойде друга армия мъже. Прииждаха на стотици, макар че всеки пътуваше сам. Идваха пешком, на катъри, на коне, със скърцащи дилижанси или в луксозни карети. Бяха всякакви на вид и ръст и от различни националности. Носеха черни дрехи, обикновено покрити със сивия прах на пътя и черни, широкополи шапки, за да скриват белите си лица от горещото, недружелюбно слънце. А на гърба им, или върху седлото, или върху дилижанса, лежеше неизменната стара, избеляла торба, съшита от извехтелите парцаливи останки от някогашни черги, в които съхраняваха всичките си ценности на света. Оттук дойде и името им — торбарите. … Те яздеха по прашните пътища и улици на изтощената южняшка земя, с плътно свити уста, а очите им шареха, търсеха, пресмятаха, оценяваха стойността на това, което бе останало след опустошителната война. … И все пак, не всички от тях бяха лоши, така както не всички мъже, без изключение, са лоши. Някои от тях дори се научиха да обичат земята, която бяха дошли…
1 ... 272 273 274 275 276 277 278 279 280 ... 299
Перейти на страницу:

Джени вдигна поглед към нея, забравила цигарата между пръстите си. Сълзите бликнаха от очите й.

— Защо? — запита тя с огорчен, учуден глас. — Не разбирам. Какво съм му направила?

Разплака се неудържимо, а Роза до нея сложи главата й на рамото си.

Дан Пиърс се изкиска, докато си проправяше път към колата през тъмния и опустял паркинг. Охо, само ако разкаже историята утре в гардеробната на „Хилкрест“! Всички мъже щяха да се смеят. Всъщност, никой от тях не обичаше Джонас.

Вярно, търпяха го. Но не го приемаха. Тук беше разликата. Всички признаваха успехите на Джонас, ала не биха вдигнали и малкия си пръст за него. Не както биха постъпили за Дан Пиърс, ако се нуждаеше от тяхната помощ, която не му беше нужна. Той беше един от тях, бе израсъл в бранша с тях. А те си имаха свои закони. Държаха се един за друг.

Само да им разкаже как е изглеждала курветината — готова да потъне в земята. И как през цялото време Джонас е стоял като shmuck, усмихнат и мислещ колко са мили всички. Щеше да ги скъса от смях.

Изведнъж някаква тъмна фигура се появи в мрака пред него. Той впери тревожен поглед в тъмнината, докато силуетът мълчаливо приближаваше.

— О, ти ли си, Невада? Чудех се кой е.

Невада спря смълчан пред него.

Дан се разсмя при спомена за случилото се.

— Ама си го получи, кучката? — закиска се той, протягайки ръка към Невада за опора. — Очаквах, че ще припадне, когато отвори кутията и съгледа бръсначите. А Джонас, глупакът, хич и не загрява къде се е набутал…

Гласът на Дан се задави от болка, когато Невада го улучи в корема. Залитна към една от колите и се подпря на нея за опора. Загледа Невада.

— Това пък за какво беше? — запита той докачен. — Нали сме стари приятели?

Видя как ръката на Невада се насочва към лицето му и направи опит да се извие. Не беше достатъчно бърз и почувства експлозията от болката в очите си. Пак усети силен удар в корема. Приведе се, повърна и един нов удар отстрани на лицето го простря на току-що повърнатото. Вдигна изплашен поглед към Невада.

Едва сега Невада заговори и някакъв леден мраз скова сърцето на Дан.

— Отдавна трябваше да го сторя, Дан — изрече Невада, поглеждайки надолу към него. — Би трябвало да те очистя. Само че не заслужаваш човек да иде в затвора заради теб.

Презрително му обърна гръб и отмина. Дан изчака да замре звукът от подкованите ботуши. После постави глава на ръцете върху студения цимент.

— Беше само шега — заплака пиянски той. — Беше само шега.

Джонас последва Джени в затъмнената къща.

— Уморена си — каза нежно той и погали пребледнялото й лице. — Беше тежка вечер. Легни си сега. Ще се видим утре.

— Не — отсече тя. Знаеше какво й предстои. Обърна се и влезе в гостната, запалвайки светлината. Той я последва озадачен.

Тя се обърна, свали пръстена от ръката си и му го подаде. Той погледна най-напред него, после нея.

— Защо? — запита той. — Да не би да съм сторил нещо нередно тази вечер?

Тя поклати глава.

— Не — отвърна припряно тя, — няма нищо общо с теб. Просто те моля да вземеш пръстена обратно.

— Би трябвало да ми обясниш защо, Джени.

— Не те обичам — промълви тя. — Това не е ли достатъчна причина?

— Не е.

— Тогава имам и по-добра — изрече сковано тя. — Преди да направя онази филмова проба, аз бях най-скъпо платената холивудска проститутка.

Той вторачи поглед в нея.

— Не ти вярвам — каза бавно той. — Не би могла да ме заблудиш.

— Ти си глупак — прекъсна го рязко тя. — Ако не ми вярваш, питай Бонър или който и да е от другите четирима на масата, които са ме чукали. Или някой от дузината други мъже, които видях в ресторанта тази вечер.

— И все пак, не ти вярвам — каза той с притихнал глас.

Тя се изсмя.

— Тогава питай Бонър защо Пиърс ми даде този подарък. Кутиите не бяха разменени, бръсначите бяха предназначени за мене. Цял Холивуд разказваше тази история още на сутринта, след като Бонър си излезе оттук. Как съм обръснала цялото му космато тяло, за да му направя минет след това във вана с шампанско.

1 ... 272 273 274 275 276 277 278 279 280 ... 299
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)