Торбарите [bg]

Тогава именно Роза излезе навън да повика сина си, който играеше пред къщата, и чу птичата песен. През следващия уикенд отиде с колата в Бърлингейм да посети Джени.

По небето се рееха малки пухкави облачета, когато Роза насочи колата по широката алея към светата обител. Беше събота следобед и там бяха паркирали вече доста автомобили. Сви в едно свободно място малко настрана от просторната сграда.

Остана в колата и запали цигара. Усети как в душата й се промъква съмнение. Може би не трябваше да идва. Може би Джени не би желала да се види с нея, не би желала да си припомня онзи свят, който бе напуснала. Просто бе откликнала на внезапния си порив, като дойде тук, и не можеше да вини Джени, ако тя откажеше да я приеме.

Спомни си утрото след годежния прием. Когато Джени не се бе явила в студиото, никой не бе обърнал особено внимание на това. А Дейвид, който се бе опитал да се свърже с Джонас в завода край Бърбенк, й бе казал, че не може да го открие.

След като измина още един ден, а след него още един и Джени продължи да не се вестява, студиото започна наистина да се безпокои. Най-после бяха открили Джонас в Канада, в новата фабрика, и Дейвид му се обади по телефона. Той му беше отговорил с особено рязък тон, че за последен път е видял Джени, когато напуснал дома й вечерта след приема.

Дейвид незабавно се свърза с Роза и я помоли да прескочи до къщата на Джени. Когато пристигна там, мексиканката се показа на вратата.

— Тук ли е мис Дентън?

— Сеньорита не тук.

— Знаете ли къде е? — запита Роза. — Много е важно да се свържа с нея.

Прислужницата поклати глава.

— Сеньорита замина. Тя не казва къде.

Роза мина покрай нея и влезе в къщата. Из целия хол имаше опаковани кашони. Отстрани на един бе маркирано: „Бекинс, премествания и съхранение“. Прислужницата забеляза изненадата по лицето й.

— Сеньорита ми казва заключа къща и също си замина.

Роза не дочака да се прибере вкъщи, а се обади на Дейвид от първата телефонна кабина, на която попадна. Той й каза, че щял да се опита пак да се свърже с Джонас.

— Откри ли Джонас? — запита тя, още като прекрачваше прага на дома им вечерта.

— Да. Каза ми да зарежа „Афродита“ и да изхвърля Пиърс. Когато му споменах, че може би ще си докараме съдебен процес, той ми каза да предупредя Пиърс, че ако започне нещо, Джонас ще вложи и последния си долар, за да го унищожи.

— А какво става с Джени?

— Джонас ми каза, ако до края на седмицата не се появи, да я сложа в списъка на напусналите и да спра заплатата й.

— Годежът им?

— Джонас не спомена нищо, но ми се струва, че с него е свършено. Когато го попитах дали да изготвим някакво съобщение за пресата, той ми нареди да не им казвам нищо и изключи.