Аленото цвете и бялото

— Тези куфари в преддверието… — започва тя.

— Те са на Биатрис Клийв — отвръща той, снижавайки гласа си и заговаря най-сетне с по-интимен тон.

— Но тогава аз сигурно я карам да чака?

Налага й се да потисне нов лек пристъп на паника при мисълта за жената, чието място трябва да заеме — жена, която във въображението й се е преобразила от някакво нищожество в ужасяващо компетентна особа, която при това е в състояние да прозре зад всякаква маскировка.

— Нека си чака — изсумтява Уилям и поглежда мрачно към тавана. — Избра възможно най-неподходящото време да напусне, така че може спокойно да потърпи, докато изпиеш чая си!

— Ммм — Шугър поднася чашата към устните си, но чаят е още прекалено горещ.

Уилям става от креслото и започва да крачи напред-назад, поглаждайки джобовете на жилетката си.

— Биатрис ще ти каже всичко, което се налага да знаеш за дъщеря ми — казва той, — а вероятно и доста повече. Ако започне да те дразни, съветвам те да заговориш за влакове — защото ще бърза да не изпусне своя.

— Ами Агнес?

Уилям спира като закован, дори ръцете му спират на половин път по корема му.

— Какво Агнес? — пита той, присвил очи.

— Няма ли Агнес… ъъъ, да дойде да ни види?

Според Шугър въпросът й е напълно разумен — нима госпожа Ракъм няма да направи никакви предложения във връзка с възпитанието на дъщеря си? Но Уилям е видимо удивен.

— Кого да види?

— Мен и Биатрис, и… Софи.

— Не ми се вярва — казва той с тон, който подсказва, че говорят за нещо от областта на чудесата. — Не.

Шугър кимва, въпреки че нищо не разбира, и започва да отпива колкото може по-често от горещия чай между хапките кейк. Една стафида пада от парчето, което държи в ръка, и незабавно се изгубва сред пъстрите шарки на килима. Часовникът, който като че ли досега се държеше по-дискретно, започва да тиктака силно.

След известно колебание Уилям прочиства гърлото си и се обръща към нея полугласно, но с много сериозен тон.

— Има нещо, което се надявах да не се налага да подчертавам. Надявах се то да бъде очевидно, или пък Биатрис да ти го каже. Но в случай, че нито едното, нито другото…

Но тъкмо в този момент усамотението им е нарушено от появата на Лети, която се осмелява плахо да прекрачи прага и, съзнавайки, че не е добре дошла, незабавно започва да се свива и трепери в демонстрация на раболепие.

— Какво има, Лети? — погледът на Уилям би могъл почти да я унищожи.

— Извинете, сър, но става дума за Шиърс, сър, намерил е нещо на госпожа Ракъм в градината, сър.

— Господи Боже, Лети! — изръмжава Уилям. — Шиърс отлично знае какво да прави с проклетата птица!

— Ама това е нещо друго, сър — тя се свива уплашено.

Уилям свива юмруци, сякаш всеки момент ще избухне и ще изхвърли прислужницата от стаята. Но после раменете му внезапно се отпускат, той си поема дъх и се обръща с лице към гостенката.