Пръстът, който те сочи [bg]

Шеста глава

Когато излязох навън, беше съвсем тъмно, нощта бе студена и влажна, пронизвана от северен вятър. Противна нощ за онези, които не я прекарват под покрива си, и все пак не исках да се върна у дома, нито пък ме привличаше компания на приятели. Мислите ми бяха заети само с едно, но него с никого не можех да споделя, а в подобни обстоятелства всякакъв друг разговор би ми изглеждал празен и безсмислен. Не бях в състояние да се настроя и за музициране. Обикновено съществува невероятен покой в развитието на музикалната пиеса и в сладостната неизбежност на добре конструирания финал. Но през онази вечер не ме теглеше към нито едно произведение, написано по този канон, и никаква хармония не би уталожила пълния смут в мислите ми.

Желаех да видя Сара и копнежът растеше у мен, въпреки всичките ми опити да го потисна. Не се стремях към общуване или разговор, по-скоро у мен започваше да се развихря негодувание, че тя и само тя е източникът на струпалите се на главата ми беди. Отново се върнаха всичките ми подозрения и ревност, които смятах за отминали завинаги. Но ето че се бяха изтръгнали на свобода; така сухо дърво в лятна гора пламва от искра, прерастваща при най-лекия вятър в необуздан пожар. С пламналия си мозък виждах своите извинения като фарс, а угризенията — неуместни. Всичките ми подозрения (така говорех сам на себе си) бяха верни, защото върху момичето тегнеше проклятие и всеки, станал неин приятел, си плащаше за добротата. Такива бяха мислите ми, докато крачех по улицата на Новия колеж, загърнат в дебелия си зимен плащ, а обувките ми се бяха навлажнили вече от калта, която започваше да се сковава от студа. Като свърнах от Главната улица по „Мъртън“, окончателно се уверих, че не ми е по силите да се прибера и да се изправя пред майка си. Щеше да ми се наложи да крия каква болка мога да ѝ причиня в бъдеще, ако Гроув изпълни заканата си и изложи семейството ни на позор.

Вече отивах към Сейнт Олдейтс и мислех да изляза извън града, за да повървя покрай реката, защото шумът на течащата вода е още един проверен метод за успокояване на душата, както го потвърждават много авторитети. Но не ми беше писана подобна разходка тази вечер, тъй като едва бях отминал Крайст Чърч, и забелязах в далечния край на пътя слабичка фигура, загърната в тънък шал, който надали я пазеше от студа. Момичето бе стиснало вързоп под мишница и с бърза решителна крачка напускаше града. По стойката и походката веднага разпознах Сара, отправила се (така реших в трескавото си състояние) на тайна среща.