Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Нед Старк върна коня ми на връщане към Зимен хребет — продължи тя. — Каза ми, че милорд съпругът ми е умрял достойно, че тялото му е положено да почива под червените планини на Дорн. Върна костите на сестра си в Севера обаче и тя почива там… но те уверявам, костите на лорд Едард никога няма да почиват до нейните. Смятам да нахраня с тях псетата си.
Теон не разбра.
— Той… костите му…?
Устните ѝ се изкривиха. Беше грозна усмивка. Напомни му за усмивката на Рамзи.
— Кейтлин Тъли изпрати костите на лорд Едард на север преди Червената сватба, но твоят железен чичо завзе Рова Кайлин и затвори пътя. Оттогава наблюдавам. Излязат ли тези кости от блатата, няма да стигнат по-далече от Бароутън. — Погледът ѝ се задържа за последен път на статуята на Едард Старк. — Приключихме тук.
Снегът още валеше, когато излязоха от криптите. Лейди Дъстин се беше смълчала, докато се изкачваха, но когато излязоха под руините на Първата цитадела, потрепери и каза:
— Каквото и да съм казала долу, ще е добре да не го повтаряш пред никого. Ясно ли е?
Ясно беше.
— Да си държа езика зад зъбите, за да не го загубя.
— Рууз те е обучил добре.
Кралската плячка
Кралското воинство тръгна на поход от Дълбоки лес под блясъка на златна зора. Разгъна се иззад дървените палисади като дълго стоманено влечуго, излязло от гнездото си.
Рицарите от Юга яздеха с брони и ризници, очукани от водените битки, но все така толкова лъскави, че блестяха под лъчите на изгряващото слънце. Избелели и зацапани, раздрани и кърпени, знамената и връхните им туники все така заслепяваха очите с пищното си изобилие от цветове сред зимния лес: синьо и оранжево, червено и зелено, пурпур, лазур и злато блещукаха между голи кафяви стволове, зелени борове и смърчове и преспи мръсен сняг.
Всеки рицар си имаше скуайъри, оръженосци и слуги. Зад тях вървяха оръжейници, готвачи и коняри; редици копиеносци, брадвари и стрелци с лъкове; посребрели ветерани от сто битки и зелени момчета, тръгнали на първия си бой. Пред тях яздеха мъжете от планинските кланове: главатари и воини на рунтавите си коне, брадати пешаци крачеха до тях в козиняви палта, щавени кожи и стари ризници. Някои бяха боядисали лицата си в кафяво и зелено и бяха навързали по себе си клонки, за да се крият сред дърветата.
Зад главната колона следваше обозът: мулета, коне, волове, дълъг цяла миля керван от фургони и коли, натоварени с храна, фураж, палатки и други провизии. Последен беше ариергардът: още рицари с развърната в щит зад тях полускрита лека конница, за да не ги изненада враг.
Аша Грейджой се возеше в обоза, в покрит фургон с огромни обковани с желязо колела, окована и зорко пазена ден и нощ от Мечката, която хъркаше по-лошо и от мъж. Негово величество крал Станис не допускаше никакъв шанс плячката му да избяга. Беше решен да я откара до Зимен хребет и да я покаже там във вериги, за да я видят лордовете на Севера: дъщерята на кракена, пленена и окована, доказателство за силата му.
Бойни тръби подкараха колоната напред. Върхове на копия блеснаха на светлината на изгряващото слънце, а покрай пътя тревата блещукаше от утринната слана. Между Дълбоки лес и Зимен хребет се простираха сто левги гора. Триста мили полет на гарван.
— Петнайсет дни — казваха си един другиму рицарите.
— Робърт щеше да го мине за десет — чу Аша хвалбата на лорд Фел. Дядо му беше убит от Робърт при Летен замък. Това по някакъв начин бе издигнало до символ на богоподобно мъжество убиеца му в очите на внука. — Робърт щеше да е в Зимен хребет преди две седмици и да се изсмее на Болтън от бойниците.
— Гледай да не споменаваш това на Станис — посъветва го Джъстин Маси. — Да не ни накара да вървим и нощем.
„Този крал живее в сянката на брат си“, помисли Аша.
Глезенът все още я жегваше от болка всеки път щом се опиташе да премести тежестта си на него. Нещо вътре беше счупено. Отокът беше спаднал в Дълбоки лес, но болката си остана. Едно изкълчване със сигурност щеше да се е изцерило досега. Железата ѝ дрънчаха при всяко движение. Прангите глождеха китките ѝ, както ѝ гордостта ѝ. Но това беше цената на покорството.