Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Водеше ги един едър рицар, сир Годри Фаринг. „Годри Великаноубиеца. Голямо име за малък човек.“ Фаринг беше с широки гърди и мускулест. Също така беше нагъл и суетен според Аша: жаден за слава, глух за предпазливост, алчен за похвала и презрителен към простолюдие, вълци и жени. В последното не се отличаваше от краля си.
— Позволете ми да яхна кон — помоли Аша сир Джъстин, когато той спря до фургона ѝ с половин свински бут. — Ще полудея в тези вериги. Няма да се опитам да избягам. Имате думата ми за това.
— Де да можех, милейди. Вие сте пленничка на краля, не моя.
— Вашият крал няма да приеме думата на жена.
— Защо трябва да вярваме на думата на който и да е железен след онова, което направи брат ви в Зимен хребет? — изръмжа Мечката.
— Аз не съм Теон — настоя Аша… но веригите останаха.
Спомни си последния път, когато бе видяла майка си. Беше на Харлоу, в Десетте кули. В стаята на майка ѝ мъждукаше свещ, но голямото ѝ резбовано легло беше празно под прашния балдахин. Лейди Аланис седеше до един прозорец, загледана над морето.
— Доведе ли момченцето? — попита с разтреперана уста.
— Теон не можа да дойде — отвърна Аша, след като погледна развалината, която я беше родила, майка, изгубила двама от синовете си. А третият…
„Пратих на всеки от вас късче от принц.“
Каквото и да се случеше в битката при Зимен хребет, Аша Грейджой не мислеше, че брат ѝ ще оцелее. „Теон Обърни-плащ. Дори Мечката иска главата му на кол.“
— Имаш ли братя? — попита Аша пазачката си.
— Сестри — отвърна Алисейн Мормон грубо както винаги. — Пет бяхме. Все момичета. Лиана е на Мечия остров. Лайра и Джори са с майка ни. Дасей я убиха.
— Червената сватба.
— Да. — Алисейн я изгледа за миг мълчаливо. — Имам син. На две. Дъщеря ми е на девет.
— Рано си започнала.
— Много млада. Но по-добре така, отколкото да чакаш много дълго.
„Иска да ме жегне. Все едно.“
— Женена си.
— Не. Децата ми са от мечок. — Алисейн се усмихна. Зъбите ѝ бяха криви, но имаше нещо предразполагащо в тази усмивка. — Жените Мормон са превъплъщенки. Превръщаме се в мечки и си намираме мъжкари в горите. Всички го знаят.
Аша отвърна с усмивка:
— Жените Мормон са и бойци.
Усмивката на другата жена се стопи.
— Такива сме, каквито ни направихте вие. На Мечия остров всяко дете се учи да се страхува от кракени, надигащи се от морето.
„Старият обичай.“ Аша ѝ обърна гръб и веригите ѝ издрънчаха тихо.
На третия ден гората около тях се сгъсти, а разораните от коловози пътища се смалиха до пътеки на дивеч, които се оказаха твърде тесни за по-големите фургони. Тук-там лъкатушеха покрай познати ориентири: каменен хълм, който малко приличаше на вълча глава, погледнат под определен ъгъл, полузамръзнал водопад, естествена каменна арка, обрасла със сиво-зелен мъх. Аша ги познаваше всички. Беше минавала по този път към Зимен хребет, за да убеди брат си Теон да изостави завоеванието си и да се върне в безопасния Дълбоки лес. „И в това се провалих.“
Този ден минаха четиринайсет мили и бяха доволни и на толкова.
Когато се стъмни, коларят спря фургона под едно дърво. Докато разпрягаше конете, сир Джъстин дойде и махна прангите от глезените на Аша. Двамата с Мечката я придружиха през лагера до палатката на краля. Макар да беше пленничка, все пак беше Грейджой от Пайк, тъй че Станис Баратеон благоволи да я нахрани с остатъците от масата, където вечеряше със своите капитани и командири.
Кралският павилион беше голям почти колкото дългата зала в Дълбоки лес, но освен големината му в него нямаше нищо величествено. Коравите му стени от тежко жълто зебло бяха избелели и зацапани с кал и петна плесен. Над централния пилон се вееше кралският пряпорец: златен, с еленова глава в пламтящо сърце. От три страни го обкръжаваха павилионите на южните лордове, дошли със Станис на север. На четвъртата страна пращеше нощният огън.
Десетина мъже цепеха дърва, за да го подклаждат, когато Аша дойде накуцвайки с двамата си пазачи. „Хората на кралицата.“ Богът им беше червеният Р’хлор, а той беше ревнив бог. Нейният бог, Удавения бог на Железните острови, беше демон в очите им и ако не приемеше този Господар на Светлината, щеше да е прокълната и обречена. „Биха ме изгорили с радост, като тези цепеници и накършените клони.“ Беше чула някои да подхвърлят точно това след битката в горите. Станис беше отказал.