Танц с дракони

Този първи ден сир Джъстин се отби при колата ѝ пет-шест пъти, за да ѝ донесе храна, пиене и вести за похода. Вечно усмихнат и пълен с шеги, едър и със стегната плът, с розови страни, сини очи и разрошена от вятъра бяло-руса коса, светла като лен, той беше мил тъмничар, вечно загрижен за удобствата на пленничката си.

— Той те иска — каза Мечката след третото му гостуване. Същинското ѝ име беше Алисейн от дома Мормон, но носеше другото име с лекотата, с която носеше ризницата си. Ниска, набита и мускулеста, наследничката на Мечия остров имаше големи бедра, големи гърди и големи мазолести длани. Дори когато спеше носеше ризница под кожените си завивки, щавена кожа под нея и риза от стара овча вълна под кожата, да ѝ пази топло. С всички тези пластове изглеждаше почти толкова широка, колкото и висока. „И свирепа.“ Понякога Аша Грейджой забравяше, че двете с Мечката са почти на една възраст.

— Иска земите ми — отвърна Аша. — Иска Железните острови. — Познаваше признаците. Беше виждала същото у други ухажори. Фамилните владения на Маси далече на юг бяха изгубени за него, тъй че на всяка цена трябваше да сключи изгоден брак или да се примири да не е нищо повече от рицар в кралското домакинство. Станис беше осуетил надеждите на сир Джъстин да се омъжи за дивашката принцеса, за която Аша беше чувала толкова много, тъй че сега бе хвърлил око на нея. Несъмнено мечтаеше да я постави на престола Морски камък на Пайк и да управлява чрез нея като неин лорд и господар. Щеше да се наложи да я отърве от сегашния ѝ лорд и господар, разбира се… да не говорим за чичо ѝ, който я беше омъжил за него. „Едва ли ще успее — прецени Аша. — Вранското око може да изяде сир Джъстин на закуска и дори няма да се оригне.“

Все едно. Бащините ѝ земи никога нямаше да са нейни, за когото и да се омъжеше. Железнородените не бяха прощаващ народ, а Аша беше победена два пъти. Веднъж на кралския събор от чичо ѝ Юрон и веднъж при Дълбоки лес от Станис. Повече от достатъчно, за да я дамгосат като негодна да управлява. Брак с Джъстин Маси или с който и да е от дребните лордове на Станис Баратеон щеше повече да уязви, отколкото да помогне. „Дъщерята на кракена се оказа просто жена в крайна сметка — щяха да кажат капитаните и кралете. — Виж как си разтвори краката на този мекушав лорд от зелената земя.“

Все пак, щом сир Джъстин желаеше да ѝ угажда с храна, пиене и приказки, Аша нямаше да го обезкуражава. Беше по-добра компания от мълчаливата Мечка, а иначе тя беше сама сред пет хиляди врагове. Трис Ботли, Карл Девицата, Кром, Рогон и останалите от разбития ѝ отряд бяха оставени в Дълбоки лес, в тъмниците на Галбарт Гловър.

Армията мина двайсет и пет мили първия ден, поне според преценката на водачите, които им беше дала лейди Сибел, следотърсачи и ловци, заклети на Дълбоки лес с кланови имена като Горяни и Лесове, Клон и Ствол. Втория ден минаха двайсет и четири мили, след като авангардът им прехвърли земите на Гловър и навлезе дълбоко във вълчия лес.

— Р’хлор, пратѝ светлината си да ни води през този сумрак — молеха се вярващите в онази нощ, събрани около буйния огън пред кралския павилион. Южняшки рицари и войници до един. Аша щеше да ги е нарочила за хора на краля, но другите мъже от Бурните земи и земите на короната ги наричаха хора на кралицата… макар че „кралицата“, която следваха, беше червената в Черен замък, а не съпругата, която Станис Баратеон беше оставил в Източен крайморски страж. — О, Господарю на Светлината, молим те, хвърли огнения си взор над нас и ни опази невредими — пееха те на пламъците, — че нощта е тъмна и пълна с ужаси.