Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Сир Хюл си смъкна ботушите да си стопли краката на огъня. Щом Бриен седна до него, й кимна към другия край на гостната.
— Има петна от кръв, там, където души Куче. Изтъркали са я, но е попила дълбоко в дъските и няма махане.
— Това е ханът, в който Сандор Клегейн уби трима от хората на брат си — напомни му тя.
— Така е — съгласи се Хюл, — но кой може да каже дали са първите умрели тук… или ще са последните?
— Да не те е страх от няколко деца?
— Четири щяха да са няколко. Десет щяха да са гъмжило. Това тука е какофония. Децата трябва да се държат увити в пелени и окачени на стената, докато на момичетата не им порастат циците, а на момчетата — мустаците.
— Жал ми е за тях. Всички са загубили майките и бащите си. Някои са видели как ги убиват.
Хънт завъртя очи с досада.
— Забравих, че говоря с жена. Сърцето ти е кашаво като кашата на септона. Възможно ли е? Някъде дълбоко в нашата мечопачавра се крие майчица, изтерзана от копнеж да роди. Това, което ти се иска, всъщност е едно сладко розово бебче да ти смуче цицата. — Сир Хюл се ухили. — Чувал съм обаче, че мъж трябва за това. Съпруг, за предпочитане. Защо да не съм аз?
— Ако все още се надяваш да спечелиш облога…
— Теб искам да спечеля, единственото живо дете на лорд Селвин.
Познавал съм мъже, които са се женили за малоумници и за бебета сукалчета за цена десет пъти по-малка от Тарт. Не съм Ренли Баратеон, признавам, но имам предимството, че още съм между живите. Някои сигурно ще кажат, че това ми е единственото предимство. Един брак би свършил добра работа и на двама ни. Земи за мен и замък, пълен с ей тия за теб. — Махна към децата. — Способен съм, уверявам те. Поне едно копеле съм направил, доколкото знам. Не бой се, няма да ти я натреса. Последния път, когато я видях, майка й ме заля с котел вряла супа.
По врата й полази червенина.
— Баща ми е само на петдесет и четири. Не е толкова стар, че да не може пак да се ожени и новата му жена да му даде син.
— Риск е… ако баща ти се ожени пак, ако жена му се окаже плодовита, ако детето е момче. Правил съм и по-лоши облози.
— И си ги губил. Играйте си играта с някоя друга, сир.
— Казано от девица, която никога с никого не е играла играта. Веднъж само да го направиш, другояче ще го видиш. В тъмното ще си красива като всяка друга жена. Устните ти са направени за целуване.
— Устни. Всички устни са еднакви.
— И всички устни са за целуване — съгласи се Хънт. — Остави тази нощ вратата на стаята си незалостена и ще ти докажа, че е вярно.
— Ако посмееш, ще си евнух на излизане. — Бриен стана и се отмести от него.
Септон Мерибалд попита дали може всички заедно да кажат благодарствена молитва, без да поглежда към момиченцето, което пълзеше голо по масата.
— Да — отвърна Върба и дръпна пълзунчето, преди да се е добрало до кашата. Тъй че всички наведоха глави и благодариха на Бащата и Майката за щедрите им дарове… всички освен чернокосия момък от ковачницата, който скръсти ръце на гърдите си и седеше навъсен, докато другите се молеха. Щом молитвата свърши, септон Мерибалд погледна над масата и рече: — А у тебе няма ли обич към боговете, синко?
— Не и към вашите богове. — Джендри стана рязко. — Работа ме чака. — И си излезе, без да е хапнал и залък.
— Някой друг бог ли обича? — попита Хюл Хънт.
— Господаря на Светлината — изчурулика едно мършаво момче, няма и на шест.
Върба го удари с лъжицата си.
— Бен Голямата уста. Ядене има тука. Трябва да ядеш, не да досаждаш на господата и дамата с приказки.
Децата се нахвърлиха върху вечерята като вълци върху ранена сърна, грабеха от треската, късаха комати ръжен хляб и оклепаха с каша навсякъде. Дори грамадната пита кашкавал не оцеля задълго. Бриен се задоволи с малко риба, хляб и моркови, а септон Мерибалд даваше по два залъка на Куче на всеки един свой. Отвън заваля. Вътре огънят пращеше и гостната се изпълни с лакомо дъвчене и чукането на лъжицата на Върба по детски глави.
— Някой ден от това момиченце ще излезе ужасна жена, мъжът й ще бере ядове — отбеляза сир Хюл. — Горкият чирак най-вероятно.
— Някой трябва да му занесе храна, преди да е свършило всичко.
— Ти си този някой.
Тя уви в кърпа комат хляб, сухи ябълки и две парчета пържена треска. Когато Подрик стана да я последва, му каза да си седне и да се наяде.
— Няма да се бавя.