Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— С какво? — заяде го Бриен. — Шагуел каза, че са ти отрязали мъжеството заедно с носа.
Искаше да го предизвика и успя. Той зарева ругатни и се хвърли към нея, краката му замятаха пръски черна вода. Другите се задържаха назад да погледат веселбата, точно както се беше молила. Бриен остана на място като скала и зачака. Дворът беше тъмен и калта бе хлъзгава. „По-добре да го оставя той да ме нападне. Ако боговете са добри, ще се подхлъзне и ще падне“.
Боговете не бяха толкова добри, но мечът й беше. „Пет стъпки, четири стъпки, сега“ преброи Бриен и Клетвопазител изсвистя нагоре да срещне устрема му. Стомана изтрещя в стомана, острието се вряза през дрипите и разпра плетената ризница, докато брадвата му връхлиташе върху нея. Бриен се извъртя и отново го посече в гърдите.
Плувнал в кръв, той зарева от ярост:
— Курво! Грозотийо! Кучко! На псето си ще те дам да те шиба, проклета кучко!
Брадвата му се въртеше в убийствени дъги, жестока черна сянка, която лъсваше сребърна с всеки блясък на мълниите. Бриен нямаше щит, с който да отбие ударите. Можеше само да отстъпва назад и встрани, да пробягва насам-натам, щом брадвата му полетеше към нея. Веднъж калта поддаде под петата й и тя едва не падна, но успя някак да се задържи, макар брадвата да облиза лявото й рамо и болката за миг да я заслепи.
— Спипа я кучката! — извика един, а друг:
— Да я видим как ще се отърве от следващия удар.
Отърва се, благодарна, че само гледат. По-добре, отколкото ако се намесеха. Не можеше да се бие със седмина, не и сама, макар и един-двама да бяха ранени. Старият сир Гудвин отдавна беше в гроба, но тя го чу как шепне в ухото й. „Мъжете винаги ще те подценяват — говореше й, — а гордостта им ще ги кара да искат да те премахнат бързо, иначе ще се каже, че жена ги е затруднила. Остави ги да си изчерпят силата в гневни атаки, докато ти пазиш своята. Чакай и гледай, момиче, чакай и гледай“. И сега тя чакаше, гледаше, отдръпваше се встрани и назад, и пак встрани, сечеше ту към лицето, ту в краката му, към едната или другата ръка. Ударите му ставаха все по-бавни, брадвата натежаваше в ръката му. Бриен го обърна така, че дъждът да бие в очите му, и направи две бързи стъпки назад. Той размаха отново брадвата над главата си с ругатня и се втурна към нея, едното му стъпало се хлъзна в калта…
…и тя скочи да срещне устрема му, с двете длани на дръжката на меча. Стремглавият му щурм го докара право на острието, Клетвопазител се вряза през плат, през ризница и кожа, и още плат, дълбоко в корема и навън през гърба, като изстърга в гръбнака му. Брадвата падна от хлабавите му пръсти, сблъскаха се, лицето на Бриен се натресе в шлема с кучешката глава. Усети хладния мокър метал на бузата си. Дъжд се стичаше на реки по стоманата, а щом мълнията блесна отново, видя болка, страх и неверие иззад очните прорези.
— Сапфири! — прошепна му и завъртя силно меча, а той потръпна. Тежестта му се смъкна върху й и след миг прегръщаше труп под черния дъжд. Отстъпи назад, остави го да падне…
…и Захапката връхлетя срещу нея с врясък.
Срути се върху й като лавина от мокра вълна и млечнобяла плът, събори я и я затисна на земята. Паднаха в локва и плисналата вода влезе в носа и очите й. Всичкия въздух й беше изтръгнал, а главата й изпращя в някакъв камък.
— Не — успя само да извика, преди тежестта му да я затисне дълбоко в калта. Едната му ръка беше във въздуха и дърпаше главата й. Другата търсеше гърлото й. Клетвопазител го нямаше, отскубнал се бе от ръцете й. Имаше само две голи ръце, с които да го отбие, но когато заби юмрук в лицето му, беше все едно, че бие в топка мокро бяло тесто. Той изсъска отгоре й.
Удари го още веднъж, и още, и още, заби с ръба на дланта по окото му, но той все едно не усещаше ударите й. Впи нокти в китките му, но от това хватката му само стана още по-здрава, макар от раните да потече кръв. Смазваше я, задушаваше я. Забута раменете му да го отблъсне, но беше тежък като кон, не можеше да го помръдне. Понечи да го удари с коляно в слабините, но коляното й потъна в мекия му корем. Захапката изпръхтя и изскубна кичур от косата й.
„Камата ми!“ Бриен отчаяно се вкопчи в тази мисъл. Ръката й залази надолу между двамата, пръстите зашариха под меката вмирисана плът и най-сетне докопаха дръжката. Захапката вкопчи двете си шепи около шията й и заблъска главата й в земята. Мълнията блесна отново, този път в черепа й, ала пръстите й някак се стегнаха, издърпаха камата от канията. С него отгоре не можеше да я вдигне за забиване, затова я натисна здраво под корема му. Нещо топло и влажно потече между пръстите й. Захапката изсъска отново, по-силно отпреди, и пусна гърлото й, колкото да я удари в лицето. Изпукаха кости и болката за миг я ослепи. Когато посегна да го посече отново, той изтръгна камата от пръстите й, натресе коляно в ръката й под лакътя и я прекърши. После сграбчи отново главата й и продължи да се мъчи да я откъсне от раменете.