Пир за врани

— Накъде ще тръгнем, сир? Ъъ… милейди?

Бриен нямаше готов отговор на този въпрос. Бяха стигнали на кръстопътя съвсем буквално: мястото, където кралският път, крайречният път и планинският път се сливаха. Планинският път щеше да ги отведе на изток през планините до Долината на Арин, където беше властвала до смъртта си лелята на лейди Санса. На запад водеше речният път, по руслото на Червената вилка до Речен пад и брата на дядото на Санса, който бе под обсада, но все още жив. Или можеха да препуснат по кралския път на север, покрай Близнаците и през Шийката с нейните блата и тресавища. Ако успееше да мине през Рова Кайлин и който там го държеше, кралският път щеше да ги отведе до Зимен хребет.

„Или пък мога да хвана по кралския на юг — помисли Бриен. — Мога да се домъкна до Кралски чертог, да изповядам провала си на сир Джайм, да му върна меча и да намеря кораб, който да ме върне в Тарт, както ме прикани Старият брат“. Тази мисъл бе горчива, но част от нея бе закопняла за Вечерен замък и за баща й, а друга се чудеше дали Джайм ще я утеши, ако се разридае на рамото му. Мъжете точно това искаха, нали? Меки, безпомощни жени, които трябва да закрилят?

— Сир? Милейди? Попитах накъде ще тръгнем?

— Долу в гостната, на вечеря.

Гостната гъмжеше от деца. Бриен се опита да ги преброи, но те не стояха нито за миг на едно място, тъй че някои преброи по два и по три пъти, други не успя и накрая се предаде. Бяха събрали масите на три дълги реда и по-големите момчета мъкнеха пейки от дъното. „По-големите“ тук означаваше десет-дванайсетгодишни. Джендри беше най-близо до онова, което можеше да се нарече „пораснал мъж“, но заповедите ги крещеше Върба, сякаш бе кралица в замъка си, а другите деца — най-обикновени слуги.

„Ако беше от знатно потекло, командването щеше да й е вродено, а подчинението — на тях“. Бриен се зачуди дали Върба не е нещо повече от това, което изглежда. Детете бе много младо и много невзрачно на вид, за да е Санса Старк, но изглеждаше на годините на по-малката й сестра, а дори лейди Кейтлин бе казала, че Аря нямала красотата на сестра си. „Кафява коса, кафяви очи, мършава… дали е възможно?“ Помнеше, че косата на Аря Старк е била кафява, но за цвета на очите й не беше сигурна. „Кафяво и кафяво, така ли беше? Възможно ли е все пак да не е загинала в Солниците?“

Последната дневна светлина гаснеше. Върба се разпореди да запалят четири мазни лоени свещи и каза на момичетата да поддържат огъня буен и горещ. Момчетата помогнаха на Подрик Пейн да разтовари магарето и донесоха осолената треска, овнешко, зеленчуци, орехи и пити сирене, а септон Мерибалд се запъти към кухнята да нагледа варенето на кашата.

— Уви, портокалите ми свършиха, а се съмнявам, че ще видя още до пролетта — каза на едно момченце. — Ял ли си някога портокал, младок? Да го стиснеш и да му изсмучеш сладкия сок? — Момчето поклати глава и септонът разроши косата му. — Ще ти донеса един тогаз напролет, ако си добро момче и ми помогнеш да разбъркаме кашата.