Камъкът на раздялата

Елиас се намръщи.

— Да не би да се тревожиш от малко кръв под копитата им? Те са отглеждани за битка, това няма да ги нарани. — Очите му бяха толкова чужди, че Гутулф потрепери безпомощно. Елиас продължи, устните му се разтегнаха в усмивка: — Както знаеш, това е начинът, по който става всичко. Или можеш да смажеш онова, което стои пред теб, или сам ти да бъдеш смазан. Няма средно положение, приятелю Гутулф.

Графът издържа взора на краля за един дълъг момент, а после нещастно отклони поглед към тълпата долу. Какво значеше това? Дали Елиас подозираше нещо? Дали цялото това представление не беше само за да може кралят да погуби стария си другар и да присъедини главата му към останалите, които се бяха скупчили нагъсто върху портата Нарулах?

— А, кралю — простърга един познат глас, — излезли сте малко на въздух, така ли? Бих могъл да ви пожелая и по-хубав ден за това.

Приратес стоеше в коридора зад балкона, зъбите му бяха оголени в лисича усмивка. Носеше огромен плащ с качулка над неизменните си червени одежди.

— Радвам се да видя, че си тук — каза Елиас. — Надявам се, че си успял да си починеш след дългото пътуване вчера.

— Да, ваше величество. Беше неспокойно пътуване, но една нощ в собственото ми легло в Кулата на Хйелдин направи чудеса. Готов съм да направя, каквото наредите. — Свещеникът се поклони малко подигравателно и плешивото му теме лъсна за миг като пълна луна, преди той да се изправи и да погледне към Гутулф. — И графът на Утаниат. Добро утро и на теб, Гутулф. Чух, че ще потеглиш в името на краля.

Гутулф го погледна със студена неприязън.

— Против твоя съвет, както ми казаха.

Алхимикът сви рамене, като че ли да покаже, че собствените му възражения нямат голямо значение.

— Наистина мисля, че вероятно има по-важни неща, с които трябва да се занимава Негово величество, отколкото с издирването на брат си. Силата на Джосуа бе разбита в Наглимунд. Не виждам голяма нужда да го преследваме повече. Като семе на камениста почва, мисля, че той няма да се захване, няма да намери място, на което да стане достатъчно силен. Никой не би се осмелил да пренебрегне повелята на Върховния крал и да даде подслон на такъв отстъпник. — Той отново сви рамене. — Но аз съм само един прост съветник. Кралят знае какво иска.

Елиас, който се взираше в сборището долу, като че ли не ги слушаше. Потърка разсеяно желязната корона на челото си, като че ли тя му причиняваше някакво неудобство, и Гутулф си помисли, че кожата на краля е бледа и той изглежда болнав.

— Странни дни — каза Елиас, сякаш на самия себе си. — Странни дни…

— Странни дни, наистина — съгласи се Гутулф. — Свещенико, чувам, че си бил в Санселан в нощта на убийството на лектора.

Приратес кимна и каза сериозно:

— Лошо. Някакъв култ на луди еретици. Надявам се, че Велигис, новият лектор, скоро ще го изкорени.