Средното царство

— Проблемът е, че е точно отзад — обясни той. — Не я виждам в огледалото. Но по заповед я лъскам всяка сутрин. Ботуши, колан, глава — така му викам аз. В този ред.

Мъжете се разсмяха — от много месеци насам се бяха отпуснали за първи път. Светът навън беше в опасно състояние, но тук, в Тонджиян, времето сякаш бе спряло. Оттук войната изглеждаше като нещо далечно, илюзорно. Въпреки това разговорът постоянно се връщаше към нея, сякаш нямаше за какво друго да си говорят.

— Някакви новини от Бердичев? — попита Ли Фен Чиян, вторият брат на Танга. Полубратята му, Ли Юн Ти и Ли Чи Чун, стояха зад него; и тримата чичовци на Юан бяха облечени в едни и същи сини горни дрехи до коленете — емблема на техния ранг като съветници на Танга.

— Носят се слухове, че е на Марс — отвърна генерал Ноченци и замислено поглади брадичката си. — Споменава се и за други места, но нито едно не е потвърдено. Понякога си мисля, че нашите врагове подклаждат тези слухове просто за да ни объркват.

— Е — обади се Толонен, — където и да е, моят човек, Кар, ще го намери.

Толонен отново беше в униформа с маршалска емблема на гърдите; четирите йероглифа — ЛУ ЧУН ЮАН ЩУАЙ — сияеха в червено на белия фон. Такова беше единодушното решение на Съвета на генералите преди три месеца. Назначението бе вдъхнало нов живот на стареца и той отново изглеждаше неистов като преди, зареден с неизтощима енергия. Но беше вярно и онова, което казваха по-младите офицери: на старини чертите му бяха приели вида на нещо вечно, без възраст, като скала, скулптирана от вятъра и дъжда.

И Клаус Еберт бе повишен. Също като чичовците на Ли Юан той гордо носеше синята дреха на съветник в открито предизвикателство към онези негови познати, които казваха, че не бива ХУН МАО да подражават на ХАН като маймуни. За него това бе чест — външен израз на онова, което чувстваше. Усмихна се на стария си приятел и се наведе да го докосне по ръката.

— Да се надяваме, а, Кнут? Светът ще стане по-добър, ако в него я няма тази мърша, Бердичев. Но кажи ми, ти чу ли за това ново движение? За тези „вестоносци“, както ги наричат?

Последва мърморене и кимане с глави. Напоследък много често ги споменаваха по новините.

Еберт поклати глава — чертите му бяха маска на ужасена обърканост, — после отново заговори:

— Искам да кажа, какво може да накара един човек да направи нещо подобно? Казват, че увивали експлозиви около себе си и после, когато ги допуснат в присъствие на жертвите им, ги задействат.

— Пари — отвърна трезво Толонен. — Ти говориш за долни хора, Клаус. От долните нива. Те нямат какво да губят. Това е начин да осигурят семействата си така, че да се изкачат по-нагоре по нивата. Мислят, че плащат малка цена за това.

Еберт отново поклати глава, сякаш не можеше да го схване.

— Толкова отчаяно ли е положението?

— Някои са убедени, че е така.

Но Толонен мислеше за всичко онова, което бе видял през последните няколко месеца. В сравнение с тях тези „вестоносци“ бяха самото приличие.