Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
— Влизай вътре. Кажи на Танга какво е станало. После кажи на Ноченци да вкара всички в скривалищата. Веднага. Ако се наложи, прекъсни церемонията. Ли Шай Тун ще ти го прости, мъничката ми.
Целуна я по челото. Гърдите му тежко се повдигаха. Той стана. Тя му се усмихна и се затича да Изпълни нарежданията му. Гледаше я как тича — видя как детската й стройна фигурка изчезна зад вратата на залата, след това се обърна и тръгна към портала. Не знаеше дали изобщо ще я види някога отново.
Ноченци и младият Еберт го пресрещнаха на връщане от портала.
— Бомба ли е? — попита мрачно Ноченци.
— Не… — отвърна разсеяно Толонен, но беше пребледнял.
Ноченци се засмя облекчено.
— Ами тогава какво е, Кнут?
Толонен се обърна и се загледа назад, после отново се обърна към тях и поклати глава.
— Сега ще го донесат. Но елате. Трябва да говоря с Танга. Преди да го е видял.
Ли Шай Тун стана от стола си, щом Толонен влезе, и се приближи до него.
— Е, Кнут, какво има?
— ЧИЕ ХСИЯ… — Толонен огледа морето от лица, събрани в огромното, осветено от фенери скривалище, после склони глава. — Възможно ли е да поговорим насаме?
— Има ли някаква опасност?
— Не, ЧИЕ ХСИЯ.
Тангът пое дълбоко дъх и се обърна към сина си:
— Юан, заведи гостите отново горе. След малко идвам и аз.
Тангът, Толонен, Ноченци и младият майор изчакаха гостите да се изнижат — всеки от тях се спираше пред Танга и му се покланяше, преди да излезе. След това останаха сами в огромното кънтящо скривалище.
— Значи не е бомба, Кнут?
Толонен се изправи със сериозно лице; в очите му личеше странна болка.
— Не, ЧИЕ ХСИЯ. Беше подарък. Подарък за сина ви и за бъдещата му жена.
Ли Шай Тун се намръщи.
— Тогава защо…
— Защото според мене е нещо, което вие не бихте искали Ли Юан да получи. Дори сигурно не бихте искали и да разбере за него.
Тангът се взря в него за миг, след това отмести поглед, направи две крачки й отново се обърна към него:
— Защо? Що за подарък е това?
Толонен отмести очи. От стълбището се дочу лек шум.
— Носят го, ЧИЕ ХСИЯ. Преценете сам.
Донесоха го и го поставиха на пода пред Ли Шай Тун. Опаковката висеше свободно около подаръка — бялата коприна бе срязана на няколко места.
— Имаше ли картичка? — вдигна очи Тангът. Толонен наведе глава.
— Да, ЧИЕ ХСИЯ.
— Разбирам… Но трябва да позная, нали? — в гласа на Танга се прокрадна леко нетърпение, което накара Толонен да пристъпи напред.
— Простете, ЧИЕ ХСИЯ. Ето…
Ли Шай Тун разгледа картичката, прочете късото съобщение без подпис, после отново погледна Толонен. Помълча за миг замислено, след това почти нетърпеливо приклекна на пети и отметна коприната.
Ли Шай Тун погледна Толонен. Маршалът, както и Ноченци и младият Еберт бяха коленичили, за да не надвишават Танга на ръст.
Очите на Танга бяха пълни с почуда.
— Но това е дъска за УЕЙ ЧИ, Кнут. И то хубава. Защо Ли Юан да не я получи? Защо да не научи за нея?
В отговор Толонен протегна ръка и вдигна капаците на двете дървени гърненца с камъчета.
— Но какво…? — започна Тангът. После изведнъж млъкна.
УЕЙ ЧИ си играеше с бели и черни камъчета — със сто осемдесет и едно черни и сто и осемдесет бели. Достатъчно, за да изпълнят изцяло дъската с деветнадесет по деветнадесет квадратчета. Но този комплект беше по-различен.
Ли Шай Тун бръкна в двете купички и пръсна камъчетата по дъската. Всичките бяха бели. До едно. Вдигна купичките, обърна ги и изсипа камъчетата върху дъската.
— Странни са на пипане — той затъркаля едно камъче между пръстите си, след това отново срещна погледа на Толонен. — Не са стъклени…
— Не, ЧИЕ ХСИЯ. От кост са. От човешка кост.
Тангът кимна и се изправи бавно, видимо разтреперан. Разсеяно подръпна сплетената си брада.
— Прав си, Кнут. Това е нещо, за което бих искал Юан изобщо да не разбере.
Обърна се — беше чул някакъв звук зад гърба си. Беше Клаус Еберт. Старецът се поклони ниско.
— Простете ми, че ви се натрапвам, ЧИЕ ХСИЯ, но според мене би трябвало да научите това веднага. Май напипахме нова следа към тайната.
Ли Шай Тун се намръщи.
— Продължавай…
Еберт вдигна поглед към дъската за УЕЙ ЧИ и разпръснатите камъчета.
— Претърсването на двореца по заповед на маршала даде резултат! Открихме кой е поставил подаръка на масата.
— Мъртъв ли е, или жив?
— Боя се, че е мъртъв, ЧИЕ ХСИЯ. Намериха го в един от кухненските шкафове. Явно отровен. Сам се е отровил.
Тангът погледна Толонен; очите му внезапно потъмняха от гняв.