Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Любопитно слово, помисли си Трул. Селяшката мъдрост рядко биваше изречена така простичко. Въпреки това претенциите за истинност бяха неизброими.
— Освен ако всички хвърлячи на мрежи, копачи и пастири са мъртви, Люляк.
— Говорех не за самите нас, а за задачите ни. Кенил’ра, Едур, ледериите, — никой не е вечен. Само задачите.
— Освен ако всичко не умре.
— Животът винаги се връща, рано или късно. Винаги. Ако водата е замърсена, ще се намери нова вода.
— Майка ми каза, че иска да те използва, за да отвори път. Как ще стане това?
— Ще бъда принесен в жертва. Кръвта ми ще е пътят.
— Не настоях да бъдеш изцерен само за да те принесат в жертва, Люляк.
— Нищо не можеш да направиш, Трул Сенгар.
— Не може да няма изход. Няма ли начин да те освободя?
Демонът помълча.
— Кръвта ти може да създаде ново обвързване. На самия мен към теб. Тогава би могъл да ми заповядаш.
— Да направиш какво? Да се върнеш във вашия свят?
— Да.
— А ще може ли след това да бъдеш призован отново?
— Само от тебе, Трул Сенгар.
— Искаш да стана твой господар ли, Люляк?
— Алтернативата е смърт.
— Но по-рано ми каза, че би я предпочел пред робството.
— При избора да се бия в тази война или да умра — да.
— Но връщането у дома…
— Това е за предпочитане пред всичко друго, Трул Сенгар.
Тайст Едур извади ножа си.
— Какво трябва да направя?
Скоро след това Трул влезе в командната шатра и намери Феар и Урут в централния отсек.
— Майко.
Тя се обърна и го погледна намръщено.
— Какво си направил?
— Отпратих демона си. Ще трябва да си намериш друг.
Погледът й се спря на лявата му ръка — прорезът през дланта още кървеше.
— Виждам. Сине, няма ли да свърши някога това твое непокорство?
— Платих висока цена, за да спася живота на този демон.
— Какво от това?
— Ти искаше да го използваш, за да си отвориш път към неговия свят…
— И?
— За да го сториш, трябваше да го принесеш в жертва…
— Демонът ли ти каза това? Излъгал те е, Трул. Всъщност убийството му щеше да прекъсне връзката към неговия свят. Измамил те е, сине. Но двамата сега сте обвързани. Можеш да го призовеш да се върне и да го накажеш.
Трул се усмихна.
— Знаеш ли, майко, мисля, че ако бях на твое място, щях да направя същото. Не. Изпратих го да се върне у дома и там ще си остане.
— А там като нищо може да се окаже задължен да се бие в друга война.
Трул сви рамене.
— Това вече няма да го решавам аз.
— Труден си да те разбере човек — въздъхна Урут.
— Съжалявам. Този съюз, който искаш да се опиташ да сключиш с демонските тирани… какво очаква императорът от него? Какво се кани да предложи Рулад в замяна?
— Наистина ли те интересува, сине?
— Да.
Урут стрелна с очи Феар и въздъхна.
— Корвалахрай са мореплаватели. Достигат до земите на Кенрил’а през една огромна река и сега флотът, понесъл всички Корвалахрай, се приближава към самото им ядро. Мощта на Рулад е такава, че може да отклони временно тази река. Пожарът ще унищожи нашественическата флота. Това деяние на свой ред ще послужи на Едур. В замяна ни дават повече демони за нашата война, навярно един-двама по-низши Кенрил’а, които са много по-опитни в бойните изкуства от поданиците си Кенил’ра. — Обърна се към Феар. — Ще ми трябва друг демон.
— Добре.
— И място за усамотение след това.
Феар кимна и каза:
— Трул. Върни се при отряда си.
На връщане към хората си Трул се усети, че се усмихва. Радостта на Люляк няколко мига преди да изчезне беше като на дете. И все пак умът на демона не беше толкова елементарен. Трябваше да е осъзнавал риска, че щом измамата се разкрие, Трул може да го призове в изблик на гняв и да му наложи ужасно наказание. Ала по някаква причина Люляк бе преценил, че това едва ли ще се случи.
„Слабостта ми. Толкова открита и непресторена, че дори един демон може да я види.“