![Оцеляват само силните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/9/ocelyavat-samo-silnite-bg-download.jpg)
Оцеляват само силните [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оцеляват само силните [bg]». Краткое содержание книги:
— Не, но той може да предпочете да запази в тайна проблемите на пациента си.
— Нима това право важи и след смъртта?
— Няма твърдо мнение по този въпрос, но повечето терапевти запазват лекарската тайна дори след смъртта на пациента.
— Сигурно съм го знаела и преди. Но зная също така, че лекарите споделят с колеги. Може би Лейман ще прояви желание да ви каже нещо.
— С радост ще опитам.
— Благодаря ви. — Тя ми подаде листче с телефона.
— Хелена, искам да ви задам един въпрос — знаете ли защо Нолан се е прехвърлил от Уест Ел Ей в Холивуд? Сержант Бейкър спомена ли нещо по този въпрос?
— Не. Не съм го питала. Защо? Необичайно ли е?
— Работа в Уест Ел Ей е относително лека. А Нолан е преминал от дневна на нощна смяна. Но ако наистина е обичал силните изживявания, може би е искал по-напрегната работа.
— Може. Той обичаше енергичното действие. Влакчета на ужасите, сърфове, мотоциклетизъм… Защо, защо, защо, всички тези защота. Безсмислено е да се задават въпроси, на които не може да отговори.
— Не, нормално е — отвърнах аз, мислейки си за Зев Кармели.
Тя се засмя — смехът й екна остро и неприятно.
— Веднъж във вестника имаше карикатура. За Страшния Хогар, един викинг. Той стои на върха на планината, лее се проливен дъжд и падат мълнии, а той протяга ръце към небесата и пита — „Защо мен, Господи?“. Може би това е самата истина, доктор Делауер. Какво право имам да очаквам лесен живот?
— Имате право да задавате въпроси.
— Е, може би трябва да предприема и някакви действия. Тепърва трябва да подреждам вещите му. Все го отлагам, но е крайно време да се заема с това.
— Ще го направите, когато сте готова.
— Вече съм готова. В крайна сметка, тези неща вече са мои. Оставил е всичко на мен.
Уговорихме час за следващата седмица и Хелена си тръгна. Избрах телефонния номер на доктор Рун Лейман и казах името си, като помолих да ми продиктуват адреса.
— Седма улица — отвърна секретарката и каза някакъв номер, по който заключих, че кабинетът му се намира близо до Флауър, където бяха всички банки. Необикновено местонахождение за психотерапевтичен кабинет, но ако се предположи, че Лейман има много пациенти от дирекцията на полицията и държавната администрация, може би не е чак толкова необичайно.
Тъкмо затворих и звънна Майло, а в гласа му се долавяше някаква живост.
— Намерих още един случай. Умствено изостанало момиче, удушено.
— Много си бърз…
— Не от архива, Алекс. Говоря ти за съвсем пресен случай. Хванах радиосигнала преди няколко минути и съм тръгнал натам — близо до Двадесет и осма улица. Ако дойдеш с мен, сам ще видиш тялото, преди да го отнесат. В някакво училище. Основно училище „Букър Т. Уошингтън“.
11.
Онзи квартал се намираше на светлинни години от мястото, където Айрит Кармели бе загубила живота си. Тръгнах по Сънсет до Ла Сиенега, поех на юг по Сан Висенте и на Ла Бреа свих на изток по магистралата „Санта Моника“. По Уестърн се придвижих доста бързо по пренаселените централни жилищни квартали. Отминавах разрушените сгради и следите от пожарите по време на вълненията, които може би никога нямаше да бъдат ремонтирани, и по пътя почти не срещах коли. Небето бе светлосиво, почти бяло, и изглеждаше тъй, сякаш му бе омръзнало да е синьо.
Основното училище бе стара, жълтеникава и жестоко обезобразена с надписи сграда. Тя бе разположена насред огромно изровено игрище, заградено с триметрова телена мрежа, която изобщо не бе попречила на вандалите да се изживяват като художници.
Спрях на Двадесет и осма улица, близо до централния вход. Портата беше широко разтворена, но препречена от униформени полицаи. В южния край на игрището, сред люлките, бяха наредени няколко патрулни коли и служебни микробуси, сред които забелязах колата на съдебния лекар. Жълта лента разделяше площадката надве. В северния край, под надзора на учители и възпитатели, тичаха деца. Повечето възрастни наблюдаваха какво става отсреща. Малко деца проявяваха интерес към полицейските процедури и въздухът се цепеше от детски смях и крясъци.
Журналистите още ги нямаше. Може би убийствата в този край на града не са сензация.
Доста трябваше да убеждавам униформените да ме пуснат, но най-сетне се добрах до Майло.
Той говореше с някакъв мъж с прошарени коси в маслиненозелен костюм и си водеше бележки. На врата на събеседника му висеше лекарска слушалка и той говореше спокойно, без видимо вълнение. На пет-шест метра встрани двама чернокожи със значки на реверите на спортните си сака оглеждаха поставено на земята тяло. Фотограф правеше снимки и неколцина технически работници обикаляха наоколо с портативна прахосмукачка, четки и пинсети. Имаше още множество униформени полицаи, които не изглеждаха особено заети със случая. Сред тях забелязах нисък, брадат мъж, на вид от хиспаничен произход, на около петдесет години, в сива работна униформа.