Бавачката на ангели [bg]

Когато чу, че някой хваща дръжката на вратата, Дагмар се върна бързо в стаята и седна на леглото само по фуста. Меката светлина на лятната нощ, която влизаше през прозореца, придаваше привлекателен блясък на косата ѝ и тя я нагласи така, че да пада на раменете ѝ.

Не остана разочарована. Щом я видя, летецът се ококори и бързо затвори вратата след себе си. Огледа я, след което се приближи до леглото, сложи ръка под брадичката ѝ и вдигна лицето ѝ към своето. После се наведе и устните им се срещнаха в целувка. Внимателно, почти закачливо, той пъхна върха на езика си между леко разтворените ѝ устни.

Дагмар отвърна страстно на целувките му. Никога не бе преживявала нещо подобно и имаше чувството, че този мъж е изпратен от някоя божествена сила, за да се слее с нея и да я допълни. За кратък миг пред очите ѝ причерня и в ума ѝ се разиграха картини от миналото. Видя децата, потопени в корито и притиснати с тежест, докато спрат да мърдат. Полицаите, които нахлуха в къщата и отведоха майка ѝ и баща ѝ. Малките трупове, изровени от избата. Вещицата и приемния баща. Мъжете, пъшкащи отгоре ѝ и вонящи на алкохол и цигари. Всички, които я бяха използвали и ѝ се бяха подигравали, сега щяха да бъдат принудени да се поклонят и да я помолят за прошка. Щом я видеха да върви до русия герой, щяха да съжалят за всяка дума, прошепната зад гърба ѝ.

Той бавно издърпа фустата над корема ѝ и Дагмар вдигна ръце, за да му помогне да свали дрехата. Не искаше нищо повече от това да усети кожата му до своята. Копче по копче разкопча ризата му и той я захвърли настрани. Скоро всичките му дрехи лежаха на купчина върху пода, а той се излегна върху нея. Вече нищо не ги разделяше.

Дагмар затвори очи, когато се сляха. В този миг вече не беше дъщерята на Бавачката на ангели. Беше жена, най-сетне благословена от съдбата.

Подготвяше се от няколко седмици. Беше трудно да се уреди интервю с Йон Холм в Стокхолм, но той щеше да идва на почивка във Фелбака и Шел успя да си изпроси един час – имаше да пише очерк за „Бохусленинген“.

Знаеше, че Йон е чувал за баща му, Франс Рингхолм, един от основателите на Приятели на Швеция – партията, която Йон оглавяваше в момента. Симпатиите към нацистите бяха една от многото причини, поради които Шел се разграничаваше от баща си. Едва малко преди смъртта му двамата се доближиха до някаква форма на помирение, но Шел така и не можа да се примири с възгледите на стария националист. Както не можеше да се примири с Приятели на Швеция и новоизвоюваните им успехи.

Бяха се разбрали да се срещнат в рибарската къща на Йон. Пътуването от Удевала до Фелбака отне почти час поради летния трафик. Закъснял с десет минути, Шел паркира на чакълената площадка пред къщата, надявайки се, че закъснението му няма да бъде приспаднато от времето за интервюто.

– Можеш да направиш няколко снимки, докато разговаряме, в случай че не ни остане време след това – каза той на колегата си, щом излязоха от колата.